Почти еротична история

Сега знам какво ще стане. Щом прочете този разказ, старият морски вълк vanyom ще ми каже:

- Хей, юнга, я се стегни малко! Какво си ми се разсъхнал, като 20 годишна гемия, не пущана на вода. Разплискал си се като вълна в Тихия океан.

Грег ще бъде по-строг:

- Хей, Марко! Какво става с теб, човече?! Първо написа разказа за Полковника, уж за да разсмееш хората, а ти взе, че ги разплака. После онази любовна история за Юнака и Русалката, дето от нея още се оригвам на холандско сирене. И ако сега издраскаш една еротична, бутилка водка трябва да изпия, за да си оправя вкуса.

Чакайте, моля ви. Нали за това са приятелите. Да си споделяме проблемите. Какво да направя?  Да ида да плача на рамото на Весито (rareburd). Тя хубаво пише и e отзивчива. Или  FRACLA. Тя е от Пловдив и ще ме разбере най-добре. Не става, защото и двете са жени, което автоматически ги поставя от другата страна на барикадата. Точно така. Правилно прочетохте – Барикадата. Защото става въпрос за битка. Битка за правата на мъжа в нашето общество. Знаем за правата на детето, правата на жената, но не съм чул нищо за правата на мъжа. Следователно, мъжът е най-безправното същество на планетата.

Например: Правото един мъж да се напие, като нормален хомосапиенс. Ако някоя жена види пиян мъж, за нея това ще е най-презряното същество. Презрението е форма на дискриминация. Безправни и дискриминирани мъже.

Отивам в агенцията за правата на човека и казвам:

- Намерете ми, моля, информация за правото на мъжа да се напие културно.

Отговарят ми, че няма такова право. Искам да питам още нещо, но не мога да  го преведа. Уж английският е най-богатият език. Как да им преведа: "Правото да се: надрънкаш, натряскаш, надзъцкаш,  набуфкаш, освиниш, нажмуцаш, натаралянкаш... и още много подобни  производни на напиването. Как да ги преведа на английски? А това са си наши права, не залегнали в хартата за правата на човека.

Сега Грег ще каже:

- Хайде бе, Марко. Ще разказваш или лекция ще изнасяш.

Спокойно бе, Грег, започвам. Ти си изпи една бутилка водка, докато дописваше последната глава на византийски хроники в нов вариант, а ние се облизвахме жадно. Трай сега. Започвам:

                                Почти еротична история

Събуждам се сутринта, а до мен моето слънчице (жена ми) отваря очички.

- Мило, днес съм ти подготвила изненада.

В такива моменти се пипвам по задния джоб, където ми е портфейлът и се моля „дано съм го забравил”. В повечето случай мръсникът седи на мястото си и държи всички кредитни карти. Но тази сутрин съм в леглото. Шах в първия ход. Невъзможно, но факт.

- Каква изненада, коте? - трябва да сме внимателни със съпругите си. Проявете разбиране.

- Мило, днес ще ти купя един много желан от теб подарък.

Боже, добре ли чуват ушите ми. Ще ми купят бутилка Джони Уокър. Обичам го това същество, Боже, обожавам я!

- Какъв цвят ще е подаръкът, котето ми?

- Червен, мило.

Да си кажа правичката, надявах се на Джони с черен етикет. Ако е тук старият морски вълк vanyom, ще рече: "Юнга, не издребнявай. Когато няма риба и ракът е риба".

Прав е капитанът. Ще пием с червен етикет.

Ставаме, пием кафе, а акълът ми все в подаръка.

- Сладкото ми, няма ли да излезем да видим подаръка?

- Ах, ти, палавнико. Нямаш търпение. Обличам се и излизаме.

Ето това не е за вярване. Да тръгне от първото подканване.

Сядам на пасажерското място. Жена ми плавно потегля. Момент на приятно очакване. Наближаваме магазина за алкохол, а жена ми го подминава най-хладнокръвно. Нищо не разбирам. Изпадам в паника. Тъкмо да си отворя устата и спираме пред магазин за еротично бельо.

- Миличко, виж какви прашки си харесах. Това ти е подаръка.

Едно червено платче два сантиметра с две тънки лентички. Поглеждам цената... Боже, опази! Колкото цената на едно Джони с черен етикет. Може ли така, бе? Гадове мръсни! Обирджии!... „Но млъкни, сърце” - както казва поетът. Стискам зъби и се усмихвам.Трябва да бъда вежлив с жена си.

- Ще ми отиват ли, скъпи?

Гледам продавачката. Една сладурана, 25-30 годишна. С голо пъпче. Заоблено дупе. Представям си как ще ù стоят прашките и отвръщам.

- Супер са, мило.

- Наистина ли ти харесват?

- Да, бе. Много.

- Добре, ще си взема два чифта - щом ти харесват толкова.

Още едни… и втората бутилка Джони черен етикет се счупи. Като зашеметен съм.

- Ако искаш, вземи си три - изфъфлям по инерция.

 Луд ли съм?! Слънцето ли ме напече?! Какви глупости приказвам? Не съм добре.

- Три? Не, мило, много са. Много си мил.

Свястна жена, Боже. Как да не я обичаш такава.Току виж и третото Джони съм счупил.

Плащаме,  а касиерката все пред очите ми. Красива жена! Какви цици, Боже!

Тръгваме обратно.

- Кажи, мило, радваш ли се? - жена ми ме гледа усмихнато.

- Разбира се, скъпа.

Голям лъжец съм. Жена ми спира до магазина за алкохол.

- Мило, да си вземем бутилка Джони?

Имало Господ, хора-а-а! И на моята улица изгря слънце.

- Аз не искам, но щом настояваш… - хитра, отбранителна тактика.

Влизаме в магазина. Вземаме Джони и излизаме.

- Мило, много си те обичкам - изпадам в нежности при мисълта за момчето в крачка на черния етикет.

- Така ли, слънце? Тогава тази вечер ще те изненадам.

Тази изненада ме изненадва вече 20 години. Вечер, когато галя  "изненадата", все едно моя крак галя. Усещането е същото.

- Супер, мило. Очаквам я с нетърпение.

- С нетърпение? Внимавай да не те изненадам два пъти?

И три пъти ще издържа, стига да не загубя спомена за продавачката с голото пъпче. Боже, най-сетне пристигнахме.

Слизаме и първото нещо, което правя, е да взема бадеми и да сложа лед в чашите. Понечвам да си сипя и… милото ми извиква.

- Слънце, иди да вземеш Галя. Мъжът ù взел колата и няма как да дойде.

Ставам като болник, на който са му взели патериците. Отивам и паля колата.

                                              -

 Галя ме чака отвън.

- Благодаря ти! Ще ме докараш ли после обратно? И внимавай, че има полиция. Проверяват за алкохол.

Връщам се вкъщи. Жена ми поканила две съседки - полякини. Четири жени и един мъж. Не мога да пия – ще закарам Галя обратно. Ех, Боже!

Как бих искал да кажа: "О, Аллах" и тези четирите да ми слугуват... една го плисне с вода студена, друга го в уста целуне бърже... третата си знае работата. "Рахат олсун, саана гелсън", както казват старите турци. В превод: „Хубаво ми стана и на тебе да дойде”.

Така, ама не е така. Сега съм като духà от вълшебната лампа. Само желания изпълнявам. Хвърча като луд нагоре-надолу.

- Мило, хвърли нещо на барбекюто, че не сме яли. Нарежи малко салатка на връщане. И чаши донеси. Обичкам те!

Пека свински пържоли. Целия се опушвам. Мириша на печено прасе. Правя салата. Сервирам, наливам  и отивам да се изкъпя.

Къпеш се и си почиваш. Никой не те притеснява.

Излизам мокър и виждам жена ми подпийнала, изпраща Галя. Мъжът ù дошъл да си я вземе. Свестен човек, Боже! Полякините - и те си тръгват. Казах им "лека нощ" и затворих вратата.

Жена ми си ляга. Казват: "Пияна жена - ангел в леглото". Леле, какво я чака…Ще го кача тоя ангел на седмото небе.

Отидох да заключа вратата и да прибера остатъците от женското парти. Прибирам се в спалнята. Ангелът хърка като див звяр. Поседях, почаках и реших да ида да изпия едно уиски. Взех си чашата, сложих си лед, приготвих си бадеми и взех квадратната бутилка. Развих капачката и с притворени от удоволствие очи наведох шишето. Оказа се празно. Джони весело ме гледаше от черния етикет.