3 мин за четене
III част
А в главата на Виктория...
„Искам, мога, желая го, ще го имам... да му се невиди, за нищо не ставам... Раян, излез ми от главатаааа”
- Виктория на дъската! - Г-жата по биология, видимо ядосана на някого. Вики беше толкова разсеяна, че не успя да каже нищичко, обърна отчаян поглед към Раян, който единствен я гледаше. Но надеждата й бе прекъсната.
- Виктория, тук ли си изобщо?
- Да, да госпожо. – Разсеяно отвърна Вики.
- Тогава ми отговори на въпроса.
- Аз, аз... Вики се обърна към госпожата разочарована. Г-жо, знаете, че биологията не ми е силен предмет, не мога да се справя.
- Седни си. Още по-безличен отговор...
Часовете преминаха ужасно бавно и в мъчителни мисли. В края на деня Вики изкача всички да си тръгнат. Имаше хубава тревна площадка зад училище, а тя много обичаше да ходи там, когато и се искаше да остане сама. Легна върху тревата и се загледа в звездите, същите звезди, които ден по-рано Раян гледаше. А къде ли беше той...
„Ohh I've been travelin on this road too long ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse