Мони сдъвка набързо, подадения му залък хляб и погледна с благодарни, но все още жадни очи.
- Еее, приятелю и аз искам още, но това е, което имаме за днес! Утре, ако е рекъл Господ, ще имаме повече!- Боян погали нежно рошавия, гледащ го с обожание, уличен пес. Такава преданост не бе виждал сред хората, но при почти всички животни се срещаше, особено кучетата. Опитът му, да се намести, така че, болния му, гангренясал крак да бъде притискан минимално, за да не го боли толкова силно, не беше успешен. Не че това имаше особено значение за Боян. През годините, той беше изтърпял толкова много, че бе претръпнал към повечето неща. В момента лежеше на стълбите на метро-станция „Кюри“, до която се беше довлякъл със сетни сили. Неговият верен другар, кварталният пес Мони, неотлъчно следваше своя обожаван идол. Връзката между тях беше проста, но здрава. Боян хранеше Мони със събраната милостиня и кучето му беше безкрайно благодарно. На няколко пъти оттърва Боян от различни неприятности свързани с ч ...