Зърнах я с крайчеца на окото си. Застинах! Дойде ли моментът? Малката тъмно червена, кадифена кутийка — скрита зад планината от чорапи — в чекмеджето му.
Сърцето ми подскочи и се качи право в гърлото. Извърнах поглед. От този миг нататък знаех, че времето ми изтича. Само ако беше спряло да вали! Погледнах през прозореца с надежда да видя наченки на слънчеви лъчи. Нищо!
Ключът се завъртя и вратата тихо се отвори. Бях наготвила любимото му – печено свинско с гъби. Дори бях опитала да направя шоколадов киш, но не се получи и набързо забърках мъфини. Виното се темперираше с отворена тапа. Готова съм! Дали?
Не можех да го погледна в очите. Седнахме и говорихме доста – за работата ми и как съм започнала нов проект. За неговия ден. Бях толкова напрегната, че не можех да преглъщам. Усещах тялото си като трепетлика, цялото вибрираше с ударите на сърцето ми. Тази нощ не спах.
На следващата вечер след работа изтеглих всички романтични филми, за които се сетих. Спрях се на един не толкова сълзлив, ...