-Закъснявам! Дядо Коледа ще бъде много сърдит!- шепнеше си джуджето.
То бе високо не повече от метър. Тичаше през снегът със своите червени островърхи ботуши. Сините му панталони се развяваха от студеният вятър, който свиреше свирепо в комините. По бялата му брада имаше висулки, а носът му бе червен. То се спря и отново погледна часовника си.
Скоро стигна до една висока, сребриста къща. Прозорчетата ѝ светеха, а от комина се извиваше бяло-сив дим на талази. То хвана сребристата дръжка и вратата се отвори със скърцане. Отвътре го лъхна приятна топлина и успокои препускащото му сърце.
- Хайде, Чипоноско. Закъсняваме. Само теб чакаме. Трябва да натоварим подаръците и да потегля след час.- смъмри го Дядо Коледа.
- Съжалявам, че закъснях. Бях забравил да си настроя алармата. – оправда се Чипоноско.
Всички джуджета се разбързаха да натоварят чувала на Дядо Коледа. Облечени в пъстроцветни дрешки, те тичаха наоколо. Носеха пъстри кутии с подаръци. Слагала ги в огромния червен чувал, който си о ...