-Закъснявам! Дядо Коледа ще бъде много сърдит!- шепнеше си джуджето.

      То бе високо не повече от метър. Тичаше през снегът със своите червени островърхи ботуши. Сините му панталони се развяваха от студеният вятър, който свиреше свирепо в комините. По бялата му брада имаше висулки, а носът му бе червен. То се спря и отново погледна часовника си. 

      Скоро стигна до една висока, сребриста къща. Прозорчетата ѝ светеха, а от комина се извиваше бяло-сив дим на талази. То хвана сребристата дръжка и вратата се отвори със скърцане. Отвътре го лъхна приятна топлина и успокои препускащото му сърце.

- Хайде, Чипоноско. Закъсняваме. Само теб чакаме. Трябва да натоварим подаръците и да потегля след час.- смъмри го Дядо Коледа. 

- Съжалявам, че закъснях. Бях забравил да си настроя алармата. – оправда се Чипоноско.

     Всички джуджета се разбързаха да натоварят чувала на Дядо Коледа. Облечени в пъстроцветни дрешки, те тичаха наоколо. Носеха пъстри кутии с подаръци. Слагала ги в огромния червен чувал, който си оставаше наполовина пълен. 

   Скоро работилницата се изпразни и дядо Коледа нарами тежкият чувал и тръгна към шейната си. 

- Отивам да впрегна шейната. Ще се върна утре.- Дядо Коледа махна с ръка и затръшна вратата след себе си.

    Точно тогава, Чипоноско забеляза едно малко пакетче, което стоеше самотно на дървената маса. Затича се към него и бързо изхвърча през входната врата. Видя как Дядо Коледа се качва в шейната. Тичаше все по-бързо и по-бързо. Точно преди да стигне, шейната потегли. Той едва успя да скочи на седалката, когато се издигнаха във въздуха. Дядо Коледа го изгледа невярващо, а лицето му почервеня от гняв. 

- Какво правиш тук?!- изрева той в опит да надвика свирепият студен зимен вятър, който виеше в ушите им.

- Забравихме този подарък.

     Чипоноско с трепереща ръка подаде малкото пакетче, увито в сребриста хартия. Дядо Коледа го взе и го прибра в чувала, който бе привързан за седалката. 

    Шейната се изкачи високо над земята. Малката им сребърна работилница се виждаше като точица на фона на снегът наоколо. Тук студът още повече хапеше лицата, щипеше бузите до болка. 

- Искам да сляза!- промълви Чипоноско.

- Няма как да те сваля. Тази нощ ще раздаваш подаръци заедно с мен! – отвърна Дядо Коледа.

    Хвана юздите и шейната се понесе с бясна скорост из нощното небе. Скоро в далечината се видя и първото селце. Дядо Коледа намали, а шейната кацна на покрива на близката къща. Той бръкна в чувала и извади един подарък. След това се спусна през комина и остави подаръкът под елхата. 

   Така мина нощта. Дядо Коледа посети всяка къща, остави подарък на всяко едно дете. Накрая стигнаха до една малка, дървена къщичка насред гората. Дядо Коледа бръкна в чувала и извади последния коледен подарък. Подаде го на Чипоноско и прошепна:

- Хайде! Ти трябва да оставиш този под елхата.

- Но аз не мога- промърмори Чипоноско.

    Дядо Коледа му подаде торбичка със сребърен прах.

- Вземи. Това е „Невидима пудра“. Ако случайно детето се събуди, поръси го с тази пудра и то в миг ще забрави, че те е виждало. 

 Чипоноско напъха торбичката в джоба си и бавно се спусна през комина. Тупна долу. Огледа се и в ъгъла видя пъстроцветната мъничка елха. Момчето спеше кротко в завивките си. 

- Томи- прочете Чипоноско на подаръка. 

    Бързо го остави под малката елха и затича обратно към комина. Тогава усети как две любопитни очи се взираха в него. 

- Кой си ти?- чу сънен глас зад себе си! 

- Аз съм Чипоноско.- отвърна джуджето.

- Какво правиш тук?- попита Томи.

- Донесоха ти подаръка.- прошепна Чипоноско.

    В този миг бръкна в джоба си и извади торбичката със сребрист прах. Поръси Томи, който заспа на секундата. Чипоноско го зави с топлото юрганче и промърви:

- Весела Коледа, Томи! 

    Качи се обратно при шейната и скоро се понесоха обратно към Лапландия. Преди зазоряване бяха стигнали работилницата. Чипоноско никога не забрави Томи. На сутринта, детето разказа най странния сън на родителите си. Едно джудже със зелени дрехи и червени ботуши му донесе подаръка. Той вече вярваше в чудото на Коледа.