ДораНонинска (Дора Нонинска)

Не се взирай в мрака 🇧🇬

I. Ароматът на идилията
Заслушвам се в тишината, отпивам глътка горчиво кафе. Обичам миговете преди къщата да се изпълни с живот. От перваза на прозореца ме лъхва аромат на петунии, примесен с мокра трева. Все още е прохладно, но денят обещава да бъде зноен, слънцето вече гали лицето ми. Затварям ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2025-11-12T07:47:59+02:00 180

Целувки от кардамон и канела 🇧🇬

Прокарвам пръсти през дългите си сребристи коси, свеждам поглед към тюркоазената рокля с блестящи орнаменти. Вдишвам дълбоко вечерния аромат на ванилия и кардамон, изпускан от огромните златни цветя. Мъничките ковали летят наоколо със сияйни крилца. Високите им крясъци огласят нощта, докато кацат на ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2025-10-08T08:37:37+03:00 208 1 3

Близнакът 🇧🇬

Взирам се в тъмното. Луната хвърля сребристи отблясъци в тъмния прозорец. Осветява него. Или може би осветява мен. Косата му е сребриста. Очите му черни като нощта. Усмихва се. Белите му зъби проблясват хищно. Мирише на кръв. Сладникав, метален, стипчив аромат. Просмуква се в същността ми. Замайва г ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2025-08-16T20:46:11+03:00 194

Червената Рейна 🇧🇬

I. КЪЩАТА
Стоя пред голямата, сива къща и се взирам в притъмнелите прозорци. Слънцето скрива умореното си тяло зад далечния хълм, който е поруменял от горещата му ласка. Наблюдавам как мракът пълзи по короните на боровете, а хладния въздух щипе бузите ми, милва с премръзналите си пръсти страните ми. ...

ДораНонинска

Prosa

2025-04-24T22:32:22+03:00 392 1 3

Власт 🇧🇬

– Ех, чудна мома си, Ирино! – мислеше си Павел.
Гледаше я от дюкяна как минава по улицата, изправена като топола и напета, заобиколена от дружките си. Остави настрана цървула, който шиеше. Ръцете му се разтрепериха, а кръвта му кипна, докато наблюдаваше прекрасната девойка, която вървеше по улицата ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2025-02-17T00:11:27+02:00 497 1 6

Дивна 🇧🇬

Тя гледаше кървавия залез зад хълма. Дърветата като мрачни стражи, протягаха ръце към помръкналото небе. Хълбоците ѝ се повдигаха бавно и ритмично. С всяко вдишване настъпващата нощ нахлуваше в дробовете ѝ. Хладният въздух лекуваше нараненото ѝ сърце. Чудовището се събуждаше в сърцето ѝ. Още един дъ ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2024-11-02T22:03:38+02:00 530

Вещицата от гората 🇧🇬

Капките студен есенен дъжд се стичаха по последните жълто-кафяви листа на големия дъб. Хълмовете в далечината бяха някак тъжни на фона на сивото небе. Гората притихна. Само стъпките на краката ѝ, обути в сиво-кафяви обувки се чуваха наоколо. Тя вървеше бавно, а дъждът се стичаше по мократа ѝ тъмно к ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2024-09-17T17:02:29+03:00 639 1 6

Там 🇧🇬

На хоризонта се белееха първите къщи на селото. Въздухът трептеше от горещия дъх на лятото, което бе дошло тихомълком. Непрестанното жужене на цикадите раздираше тишината. Колата вдигна облак прах докато преминаваше през боровата горичка по черния селски път. Приятният аромат на свежест нахлу през о ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2024-08-20T10:19:53+03:00 573

Те 🇧🇬

Градът бавно се събуждаше от сън. Враните вдигаха глъчка под прозореца на Валерия. Тя отпи глътка от уханното си кафе. Вгледа се в хоризонта, озарен от сутрешното слънце. Хълмът в далечината блестеше с изумрудена красота. Само скалите белееха. Привличаха погледа ѝ. Малък, сив гълъб кацна на перваза ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2024-07-20T16:10:38+03:00 544

Тайната на вятъра 🇧🇬

Някъде там далеч в своя дом, направен от пухкави, бели облаци живееше Южният вятър. Слънцето топлеше дните му, а синьото небе му беше постеля. Там той събираше хиляди мечти, измолени от хората. После слушаше в захлас историите им, изречени на един дъх. Мечтаеше с тях. Искаше някога да срещне красави ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos, Cuentos y obras para niños

2024-07-07T18:53:49+03:00 728

Завръщане 🇧🇬

Ето, дойде и този ден, отивах на гости на най-добрата си приятелка. Преди три месеца, тя си купи къща в китно Родопско село. Реших, че ще пътувам с влак. Събрах багажа и тръгнах към гарата. Както си вървях по улицата, започна да вали. Небето притъмня, а светът посивя. Някой отне цвета от всичко наок ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2024-05-12T16:07:02+03:00 571

Вълшебна нощ 🇧🇬

Тази вечер бе вълшебна. Луната бе скрила сребърното си лице зад облак. Водите на езерото бяха черни като бездна. Гората би притихнала в очакване на новия ден. Лястовичките наблюдаваха притъмнелия свят наоколо.
Там в далечината се чуваше виенето на вълчица. Нейните крака бавно пристъпваха по мократа ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2024-04-30T23:38:59+03:00 515 2

През Каспичан за Кеймбридж 🇧🇬

- Сине, трябва да учиш език. Виж Гошко, ще учи в Кеймбридж. Ами ти, тук ли мислиш да си останеш?
Учителката ме мъчи с едни думи, а на мен нищо не ми влиза в главата. Гледам с интерес „как съхне боята“ и чакам да свърши часа. После излизам навън. Пролетното слънце погалва страните ми. Те стават румен ...

ДораНонинска

Prosa

2024-04-20T22:07:21+03:00 669 2

Планинари 🇧🇬

Слънцето обагри хоризонта в пурпурно в прекрасната августовска сутрин. Едно малко, розово облаче приличаше на захарен памук. Гората, все още притъмняла от отминаващата нощ, подканяше и примамваше посетителите си с песента на славеят и свеж аромат на борове. Въпреки настъпващият горещ августовски ден ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2024-04-07T18:27:56+03:00 574

Завинаги негова 🇧🇬

Очите му изгаряха нощите ѝ. Там, в сънищата, присъстваше единствено той. Само тогава докосваше косите му, а телата им се притискаха в танца на любовта. Кожата му блестеше под лунната светлина. Сега отново бе пред нея- перфектен и недостижим. Морето галеше тялото, което тя изгаряше да докосне. Капчиц ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2024-01-14T13:31:48+02:00 605

Подарък за Томи 🇧🇬

-Закъснявам! Дядо Коледа ще бъде много сърдит!- шепнеше си джуджето.
То бе високо не повече от метър. Тичаше през снегът със своите червени островърхи ботуши. Сините му панталони се развяваха от студеният вятър, който свиреше свирепо в комините. По бялата му брада имаше висулки, а носът му бе червен ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-12-27T15:04:37+02:00 954 1 6

Малката рибарска лодка 🇧🇬

Малката рибарска лодка се рееше по златистите вълни. Слънцето се спускаше в своя златен дом. Студът проникваше през дрехите и хапеше кожата. Сиви облаци забулиха небето в мрачна одежда. Заваля студен есенен дъжд.
Тервел стоеше взрян в морето. Прошарените му коси, целунати от сребристата обич на врем ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-12-06T10:50:12+02:00 1.1K

Селото 🇧🇬

Дърветата бяха загубили одеждите си. Сега клоните им се протягаха като черни пипала към небето. Над селото се спусна мрак. Небето побеля. Светът притихна. Скоро затанцуваха първите снежинки. Тъмните покриви бавно се покриваха с бяла пелена.
В селото пушеха само няколко комина. Останалите къщи бяха м ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-11-28T08:07:22+02:00 1K 3

Вещицата от гората 🇧🇬

Капките студен есенен дъжд се стичаха по последните жълто-кафяви листа на големия дъб. Хълмовете в далечината бяха някак тъжни на фона на сивото небе. Гората притихна. Само стъпките на краката ѝ, обути в сиво-кафяви обувки се чуваха наоколо. Тя вървеше бавно, а дъждът се стичаше по мократа ѝ тъмно к ...

ДораНонинска

Prosa » Bosquejos literarios

2023-11-08T23:33:44+02:00 996

Жената от езерото 🇧🇬

Тъмна, беззвездна нощ. В гората се чуваше виенето на койот, който бавно си проправяше път през призрачните сенки на дърветата. Само луната осветяваше гората наоколо. Смарагдовите корони на боровете сега изглеждаха като черни великани, излезли от недрата на пъкъла. Ликът на кръглата луна, скрит зад е ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-10-22T06:22:33+03:00 720 1 2

Разкази от стари времена 4 🇧🇬

Очите на баба Илина се взираха в далечината. Болката се бе скрила вътре, а съмнението сви гнездо в нараненото ѝ сърце. Страхуваше се от тъмнината. Там в сенките, скрит стоеше образът на момчето от бунара. Той се спотайваше в най-тъмната нощ. Нейният час настъпваше и тя знаеше, че щеше да я чака отвъ ...

ДораНонинска

Prosa » Novelas y novelas cortas

2023-10-12T21:35:56+03:00 1.2K

Приказната златна гора 🇧🇬

Есента дойде. Студените й пръсти докоснаха света наоколо. С топла палитра нарисува листата на дърветата. Там зад хълма, седна на брега на езерото, разпиляла меднорусите си коси. Сълзите й капеха по есенните цветя, а въздишките й бяха с дъх на канела и топлина. Високо над боровете се носеше хладният ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-09-19T14:18:44+03:00 619

Самотният зелен дракон 🇧🇬

Огънят на залеза пламна в небето. Боровете в гората притъмняха. Перата на черният скорец лъщяха под лъчите на залязващото слънце. Той запя своята последна песен, скрит сред клоните на старият бор. Гласът му се разнесе над притихналата гора. Нощта изстуди с дъха си водите на езерото. Хладната красави ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-09-13T20:15:58+03:00 594 4

Соленият дъх на морето 🇧🇬

Малки сиво-бели облачета се рееха по синьото небе. Залезът запали хоризонта в златисто, а слънцето затвори уморените си очи. Вълните на морето бяха сребристи, запазили в себе си топлината на отминалият ден. Тъмният силует на планината се виждаше на хоризонта. Каменистите й върхове блестяха в златист ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-08-23T15:01:45+03:00 862

Тайната 🇧🇬

Чашата с кафе стоеше недокосната на малката стъклена масичка. Мира се взираше в ръцете си сякаш там можеше да намери отговорите на въпросите си. Навън бе хладна декемврийска сутрин. Белите пръсти на зимата се бяха впили в голите снаги на дърветата. Небето бе сиво, а силуетът на слънцето се виждаше н ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-08-13T15:40:47+03:00 853 1 4

Разкази от стари времена 3 🇧🇬

Вечерта дойде с тихи стъпки. Покри с черните си коси светът наоколо. Птичките спряха да пеят своите тъжни песни. Гората притъмня. Там някъде, скрит в сенките обикаляше вълкът- повелител на нощта, господар на тъмнината. Той вървеше бавно, промъкваше се, дебнеше жертвите си. Прилеп летеше и раздираше ...

ДораНонинска

Prosa » Novelas y novelas cortas

2023-06-22T22:52:03+03:00 1.2K

Русалката 🇧🇬

Мастилен мрак се спусна над морето. Вълните се разбиваха с плисък в скалите. Луната хвърляше своите сребристи отблясъци върху водата. Морето се вълнуваше от милувката на своята любима. Светът бе притихнал, уморен от непрестанният бяг на времето. Клоните на дърветата се опитваха да докоснат светлият ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-06-17T12:37:48+03:00 885 1 2

Бялата орхидея 🇧🇬

Светлината на лятното утро се процеждаше през спуснатите щори. Сив гълъб бе кацнал на перваза на прозореца. Таня стана от леглото. Погледна своя верен приятел с любов.
В градинката пред блока играеха деца. Веселата им глъчка ехтеше из квартала. Брезата под прозореца й докосваше нейният свят- единств ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-06-13T12:52:58+03:00 947 3 2

Разкази от стари времена 3 🇧🇬

Ритмично почукване извади баба Илина от прегръдката на съня. „Чук, чук, чук“ и после отново. Сив гълъб кълвеше трохичките, които бяха останали на прозореца. Баба Илина отвори очи и се взря в белия таван. Слънчевите лъчи се процеждаха през дантелените пердета на прозореца и рисуваха чудни златни карт ...

ДораНонинска

Prosa » Novelas y novelas cortas

2023-05-28T16:15:37+03:00 615 7

Разкази от стари времена 2 🇧🇬

Падна здрач. Светът притихна в очакване на настъпването на нощта. Лястовичките под стряхата се свиха в гнездото си. Потръпваха от вечерния хлад, който пронизваше мъничките им телца. Небето стана огнено червено. Слънцето се прибра в Златния си дом отвъд хоризонта. Светът застина, a природата притаи д ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-05-17T21:06:21+03:00 822 1

Разкази от стари времена 🇧🇬

Старата ябълка в двора облече нежно розовата си одежда. Пчеличките жужаха в короната й, опиянение от нейният живителен сок. Няколко големи, пъстри пеперуди кръжаха наоколо.
В ъгъла на градината, растеше една голяма черница. Голите й клони се протягаха като сиви ръце към небето. Лятото децата се качв ...

ДораНонинска

Prosa » Novelas y novelas cortas

2023-05-02T14:55:46+03:00 806 2 2

Дом 🇧🇬

Червеното лале в градината отвори очи от дългата зимна дрямка. Небето бе мрачно и тъжно. Сивотата погълна цветовете на пролетта. Бяла пелена се спусна над короните на дърветата. Малката праскова зъзнеше от сутрешния хлад. Изглеждаше тъжна и самотна в нежната си розова премяна. Врабчето трепереше на ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-04-27T16:09:42+03:00 840

Цветовете на пролетта 🇧🇬

Първите лъчи на слънцето разкъсаха сутрешния здрач. Поруменялото от свян небе се усмихна на събуждащият се свят. Реката бавно си проправяше път през скалите. Въздишките й се чуваха дълбоко в боровата гора. Гласът й, нежен и успокояващ шепнеше на брега. Разказваше му за далечни места. Спомняше си за ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-04-02T22:12:17+03:00 1.2K 1

Феята 🇧🇬

Уханието на малките синеоки теменужки се разнасяше из гората. Тревата бе посребрена от сутрешният мраз. Зимата все още отказваше да си тръгне, впила ледените си пръсти в дърветата. Нейните горчиви сълзи се бяха превърнали в малки сребристи бисери, разпилени по пролетните цветя.
Слънцето се усмихваше ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos, Cuentos y obras para niños

2023-03-08T07:12:16+02:00 1.1K 1 1

Старото дърво 🇧🇬

Там на брега на голямата река растеше самотното старо дърво. Бурите го брулеха и то устояваше на всички превратности на живота, гордо изправило короната си. Взорът му бе устремен към голямата река. Любуваше се на белите ѝ води, обагрени в оранжево от залеза. Птички кацаха на клоните му. Пееха песнит ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-02-16T15:01:00+02:00 662 1 2

Сезони на разбуждане

ДораНонинска

Книги

10,00 BGN

2023-02-15T09:53:41+02:00 1.3K 1

Безкрайното море 🇧🇬

Бе слънчев августовски ден. До където погледа стигаше се виждаше само безкрайно синьо. Морето се сливаше с безоблачното небе, докосваха се там далеч на хоризонта, споделяха кратка целувка преди да се отдалечат отново. В далечината плуваха делфини, които подскачаха и танцуваха във водата. След това п ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2023-02-14T19:13:50+02:00 1K 1 2

Момичето от бялата къща 3 🇧🇬

Глава 3
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Тя се ...

ДораНонинска

Prosa » Novelas y novelas cortas

2023-01-18T12:35:29+02:00 1.6K 2 6

Коледно чудо 🇧🇬

Над селото се спусна мрак. В сивите къщи светнаха прозорчетата като очи на дете. Голите дървета протегнаха клони към небето. Тъгуваха по отминалото лято и красивата Есен. Кучетата се бяха свили на топло под стряхата и зъзнеха от нощният хлад, който проникваше през кожата и щипеше хълбоците .
От небе ...

ДораНонинска

Prosa » Relatos

2022-12-16T15:05:08+02:00 1.6K 2 5

Момичето от бялата къща 3 🇧🇬

Трета глава
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Т ...

ДораНонинска

Prosa

2022-10-27T10:26:21+03:00 815 1 3