Подаръкът
Ето ме и мен. Седя във фотьойла и се взирам невиждащо в часовника на масичката. Телефонът до него не е звънял от много време. Точно в този момент, в този ден, заслушан в ритъма на стрелките, мисля, че чувам смеха му. Подигравателния му смях, насочен към мен. Не, не съм луд, просто много самотен. Бутилката в ръката ми се е превърнала в обичайното за мен допълнение. Не помня кога започнах да пия, но помня, че не съм съжалявал. Не помня и защо, но в момента знам. Животът ми е поредица от провали. Е, имало е и хубави моменти, отдавна забравени. Работя във фирма за куриерски услуги, не съм куриер, а чистач. Не се оплаквам от парите, стигат за наема и потребностите ми. Смея се, смея се на себе си - потребностите ми са алкохола, цигарите и тук-там някой залък. Но съм бил и по-добре. Бях преметнал със много пари една голяма клечка. Преди верните му горили да ме намерят и да ми счупят ръцете, бях изхарчил всичко. Оставиха ме жив. Не знам дали съм им благодарен. Това ви навежда на мисъ ...