Подреждане на хаоса

  Трудно е да подредя стаята си,мислите си....
Отивам до леглото, виждам плюшеното кученце, което ми подари преди 10 месеца. 
Спомням си колко му се зарадвах. 
Беше ми поръчал най-новата книга на любимата ми авторка. 
Знаеш ли, че нямах време да я дочета, защото отделях всяка секунда в мисли за теб, в планове за разходки, целувки? 
Не мога да не го взема в прегръдките си и да не заплача. 
Целувам го. Стискам го в обятията си. Но това няма да те върне... 
Продължавам да подреждам стаята си въпреки обърканите ми мисли. 
Вдигам от дивана смачканото ми кожено яке, което небрежно съм захвърлила преди два дена, когато се прибрах в 23:00 вечерта от киното, на което ходихме заедно. 
Проверявам какво има в джобовете преди да го пусна за пране. Две левчета. Приготвени за жетони. И мислите ми ме повличат към онзи ден. Вървях, почти щастлива, до теб, опитвайки се да не захващам теми, които ме изгарят, за да не разваля нашия момент. Само двамата. Как копнеех да сме само двамата... За миг си помислих,че сме щастливи двамата, докато играем на игрите в онази сграда. 
Прибирам левовете в кутия. Не смея да ги изхабя за цигари... 
Отново ми се плаче.
Обикалям из целият този хаос и се опитвам да се съвзема, за да продължа с разчистването. 
Погледът ми се приковава към огромният мечок, който едвам се побра в малката ми кола. 
Спомням си денят, който така очаквахме. Колко бяхме щастливи тогава! Празнувахме любовта си. До сега не бях прегръщала толкова силно това плюшено мече. 
Давя се в прегръдката му, представяйки си, че си ти. Галя пуха все едно те галя, както обичаше ти. 
Започвам да си мисля,че изпадам в криза. 
Опитвам се да се съвзема, но когато избърша размазаният се грим от бузите си, в целия хаос на разхвърляната си стая виждам снимки, на които сме щастливи, дрехи, които си събличал страстно от тялото ми, книги, за които съм разказвала, вечери, боричкания, прегръдки.... 
И осъзнавам,че ти не си тези предмети, тези дрехи, тези кътчета от моята стая. Осъзнавам,че в главата ми е истинския хаос и подреждането на стаята ми няма да помогне да подредя и мислите си. 
Осъзнавам, че колкото и да плача и да се давя от липсата на кислород, което ме кара да се ужасявам и паникьосвам, тези моменти никога няма да се повторят. 
Осъзнавам, че не мога да подредя собствената си стая, преди да подредя бъркотията в съзнанието си.