Трудно е да подредя стаята си,мислите си....
Отивам до леглото, виждам плюшеното кученце, което ми подари преди 10 месеца.
Спомням си колко му се зарадвах.
Беше ми поръчал най-новата книга на любимата ми авторка.
Знаеш ли, че нямах време да я дочета, защото отделях всяка секунда в мисли за теб, в планове за разходки, целувки?
Не мога да не го взема в прегръдките си и да не заплача.
Целувам го. Стискам го в обятията си. Но това няма да те върне...
Продължавам да подреждам стаята си въпреки обърканите ми мисли.
Вдигам от дивана смачканото ми кожено яке, което небрежно съм захвърлила преди два дена, когато се прибрах в 23:00 вечерта от киното, на което ходихме заедно.
Проверявам какво има в джобовете преди да го пусна за пране. Две левчета. Приготвени за жетони. И мислите ми ме повличат към онзи ден. Вървях, почти щастлива, до теб, опитвайки се да не захващам теми, които ме изгарят, за да не разваля нашия момент. Само двамата. Как копнеех да сме само двамата... За миг си помислих,че сме щ ...