Поетите... художниците на реверсивната реалност... Понякога се губим в превода, опитваме се да спрем гравитацията за вас и да ви напъхаме в цигарената си кутия, толкова е невъзможно понякога да откриете (с)мисъл. Ако трябва да сравня... нещо като кубизъм, но, вместо лист, дълбаем по черепа ви - за по-голям драматизъм.
Но други ви обрисуват тъжен/сладникав свят от буквализми... тези, вторите, заслужават линч. Чрез тях виждаме всичко неприемливо глупаво и неприемността е в нашите глави, а не е внушение на автора. Тези, вторите, изливат всяка своя мисъл, всеки свой недовършен кадър пред зрителя, като че ли подигравайки му се, упорствайки с "и аз творя". Виждаш: "толкова съм аз сама"! След това: "ще те пазя като мъничка звезда"! Отново: "толкова съм аз сама"!!! Отново: "сякаш свършил е света"!!! Като гвоздей в цветното ти съзнание, богатото ти въображение, забиват една пуста, скучна, бездарна картина и палят нацистки огньове, повтаряйки го отново и отново, и отново... за да остане само тя! ...