Поезията
ПОЕЗИЯТА
Поезията, като всяко изкуство, е нещо строго индивидуално. Тя събира в себе си много от характеристиките на изобразителното, музикалното и театралното изкуство и се възприема от най-много сетива, в зависимост от начина на поднасяне.
Тъй като поезията е свързана най-тясно с езика, на който е написана – тя трябва да се съобразява с този език и с теорията на литературата като цяло. Тези „рамки” не са задължителни, но са желателни, за да може
всяко едно стихотворение да бъде разбираемо /логика, правопис, граматика, пунктуация/, анализирано, класифицирано и т. н.
Това е така, защото всяко стихотворение може да бъде прочетено от най-непретенциозния читател, през артистът – рецитатор, до най-взискателния редактор, анализатор и критик.
Когато всеки един от тях каже – „Хареса ми”, едва тогава това произведение може да бъде наречено гръмко – изкуство. Всичко останало е само опит за създаване на такова изкуство. Ако искате да не останете само на ниво – опит – позаинтересувайте се от публикации на тема – „ Какво е поезията и как се създава поезия като изкуство”,
а също така и от „Теория на Литературата”.
Темите от живота са многобройни, но не и безкрайни. Някои от тях са използвани до болка /особено темата за любовта – интимната/. Талантът на твореца се състои в това – да поднесе дадена тема по по-различен от досега интерпретираните начини, независимо дали ще използва идеята по нестандартен начин или ще използва нестандартни изразни средства и език. Но в края на краищата това трябва да стане в рамките на литературата и езика /за жалост на начинаещите, българският език е един от най-сложните в това отношение/. Как ще бъде направено това, за да грабне вниманието и интереса, зависи най-вече от богатото въображение /сетивност/ и от богатата езикова култура на автора.
Днес всеки може да издаде книга с поезия, която да няма особена литературно-художествена стойност. Това е така защото печатници, издателски къщи и др. се интересуват повече от печалбите си, отколкото от качеството на това, което публикуват. Държава, общини, дарители и др. отпускат средства за издаване на различни издания без особен анализ на творбите /за жалост/. Има начини това явление да се прекъсне, но това е тема на друг разговор. Между другото, такива „форуми” като – ОТКРОВЕНИЯ – са един от начините за това... !!!
Не забравяйте това, когато се захващате по един или друг начин с поезията!
© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасна тема Симеон! За жалост едва ли ще достигне до сетивата на "творците", за които е предназначена! Повечето "поетични шедьоври", които чета, будят само съжаление към родната ни поезия! Но приветствам идеята, че трябва да започне да се случва нещо, за да може да се променят нещата. На въпроса на Красимир Тенев "Кой ще казва кое е поезия и кое не? " - има отдавна създадени правила за това. Симеон Ангелов дава насока за някои от тях : „ Какво е поезията и как се създава поезия като изкуство”,
а също така и от „Теория на Литературата”. Това, което споменават всички писали до тук, аз лично наричам опозоряване на българската поезия! Свеждане на нивото ѝ до елементарно - посредствено изопачаване, с цел - бездарни индивиди да погалят собственото си его! Така се убива родната ни литература. Може би някой има интерес от това, но ние също не сме безучастни свидетели на случващото се. А може би има начин да се преборим с това? Важното в случая е да поне да опитаме! ... -
Благодаря за коментарите! Какво означава - едно произведение да има литературно - художествена стойност? Когато си отговорите на този въпрос, ще ви стане ясно кой определя критериите за качеството на едно произведение!
-
Стана ми интересно. Кой ще казва кое е поезия и кое не? Ето, аз преместих горната творба от поезия в проза. Но не затова става дума. Как точно ще се направи отсяването на зърното от плявата? Кое става и кое не.
Повечето издателства не са държавни. Нямат интерес да ограничат дейността, от която се издържат. Те печатат всичко постъпващо за печат и питат за още, после пласирането на тиража си е грижа на авторите. Малко са тия, дето правят изключение. Държавата ли ще им наложи критериите за качество? Така беше някога. Имаше политическа цензура. Чувал съм за един редактор, който имал стаичка за усамотяване и опознаване с младите поетеси. Несъгласните с опознаването не ги печатали. Та критериите не винаги били само политически. И тогава, въпреки цензурата, имаше залежали тиражи по рафтовете на библиотеките и книжарниците и мазетата. После отиваха за претопяване в книжно-мукавените заводи. Сега регулаторът е търсенето. Има търсене – има предлагане. -
Нещо излишно дидактично и с вдигнат пръст ми прозвуча този текст, който не бих класифицирал в нито един раздел на литературата.
-
Ако знаете колко книги с поезия съм натрупал от мой познати и приятели, но си стоят тихо и кротко на един рафт и не искат да говорят, сигурно се срамуват от създателите си. Едната причина е издателствата. А другата по-важната, огромното его на тези ,,поети", мой приятели, които не търпят никаква критика и си мислят, че поезията започва от тях. Този въпрос отдавна ме мъчи и се радвам, че прочетох това, което сте написали, за да мога да си кажа това, което ме мъчи. На много малко хора е дадено да пишат поезия, но много хора искат да надскочат сянката си. Благодаря за темата, която повдигнахте! Не искам да обидя никой пишещ поезия, но трябва да се чете, трябва да се може, трябва да се носи критика. Пожелавам прекрасен път и рими на поетите!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Трябва да има култура (и хигиена, ако щете) на книгоиздаването. Виждал съм стихосбирка средно с по седем-осем грешки на страница. Говоря за отпечатана книга, "гледана" от редактор, коректор...