11 мин за четене
Лято! Жегата за пореден ден бе обхванала малкото градче, свито в полите на Беласица. Температурите бяха високи, от тези, които карат всяка жива твар да се крие в някоя сенчеста дупка. В града можеха да се срещнат само две неща, маранята и групичка хора. Тези безстрашни хора бяха туристи, тръгнали да покоряват висотите на Беласица. Те бяха широко усмихнати, сякаш не усещаха жаркото слънце, което като с лъчите си не галеше, а удряше като чук. Тези усмивки не бяха случайни, те бяха породени от жаждата за приключение и дългоочакваната среща с тяхната майка, единствената, която можеше да ги разбере и утеши, природата. Устремили се към планината, те обръщаха внимание само на накацалите по пейките баби, които ги поздравяваха.
Макар и едва дванадесетгодишен, сред опитните туристи мястото си бе намерил и Александър Петров, дребно на вид момче, сякаш недохранено. Той имаше добродушен поглед, присъщ на много деца на неговата възраст, но в очите му се четеше жажда за знания. Тръгнал с дядо си, Але ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse