Българийо, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха.

И твойто име само кат мълвяха,

                умираха без страх.

Иван Вазов – „Новото гробище над Сливница”

Поклон и помен за великите

-          Толкова години са минали, Иване, а още се екнат пушкала и се чува стонът на загинал воин. Много хубави, здрави момци са дали живота си, бъдещето си, душата си за нещото, наречено „свобода”. Ала какво е една дума без значение? „Свобода” е само дума, но пък значението ù е може би най-ценното нещо на този свят. Цели пет века сме били поробени, синко, от турските неверници и твърде дълго сме търпели техните своеволия и бичове върху нас. Кой мислиш е този, който е дал свободата на нашия народ ?

-          Царят? – плахо се обадил малкият Иван

-          Цар ли? Не, синко, тогава не е имало такова нещо. Всички са били просто роби и слуги на турците, но е имало и велики хора, които са осъзнали, че Българският народ трябва да има свободата, която заслужава и са се надигнали на въстание! Тези хора наричаме апостоли, Иване.

Апостолите не са ли учениците на Исус? – учудено, но и уверено попитал младокът.

Дядо му леко се усмихна, но отговори:

-           Така е, разбира се, но с думата „апостол” ние можем да назовем и един велик човек в нашата история – Апостолът на свободата – Васил Левски! Най-великият българин! А какво ли би си помислил той – човекът, който е отдал живота си за България, за това, което днес правят повечето негови братя? Та те не обичат своята държава, опитват се да печелят на свой гръб за сметка на другите, не зачитат елементарни правила и норми и ежедневно превръщат държава в ужасно място за живот. Нима всички политици, които ограбват народа, биха могли да бъдат „апостоли”? Или пък някой от така нареченото „простолюдие”, който ежедневно замърсява природата и се оплаква от всичко, може да попадне в една категория с Левски или някой от хилядите други велики българи, дали всичко свое за България? Не, синко, не... в днешно време един на милион са тия хора, които правят добрини и мислят за родината, не само за собствената си облага. Вече всички са дотолкова материализирани и апатични към всичко, че Апостолът сигурно се обръща в гроба си.

      Но ето, положи тоя венец, Иване, пък си помисли над това, което казах и се опитай поне малко да бъдеш като Човека на паметника пред теб – Васил Левски!

Малкото момче се приближи, положи венеца, погледа малко паметника, след което каза тихо:

-          Почивай в мир!