Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Иван Вазов – „Новото гробище над Сливница”
Поклон и помен за великите
- Толкова години са минали, Иване, а още се екнат пушкала и се чува стонът на загинал воин. Много хубави, здрави момци са дали живота си, бъдещето си, душата си за нещото, наречено „свобода”. Ала какво е една дума без значение? „Свобода” е само дума, но пък значението ù е може би най-ценното нещо на този свят. Цели пет века сме били поробени, синко, от турските неверници и твърде дълго сме търпели техните своеволия и бичове върху нас. Кой мислиш е този, който е дал свободата на нашия народ ?
- Царят? – плахо се обадил малкият Иван
- Цар ли? Не, синко, тогава не е имало такова нещо. Всички са били просто роби и слуги на турците, но е имало и велики хора, които са осъзнали, че Българският народ трябва да има свободата, която заслужава и са се надигнали на въстание! Тези хора ...