Едно, две, хвърлих се преди да преброя до три. Този път затворих и очи, може би това ме спря да се отдръпна. Все още не съм чула удар или плясък, явно все още пътува.. душата ми, изпратих я сама. По-точно сама се хвърли в неизвестното, без дори да ме предупреди. Лети, мога да усетя свистящия вятър. Леден, но не ми пречи, за сега. Отпускам се, плаша се и изпадам в нервни конвулсии от ужас, докато вятърът ме погали лъжовно и аз пак затварям очи и се наслаждавам на свободното падане.

   А той дали знае за моето падане, дали  ме чака или ще се отдръпне и най-после ще чуя гърмежа от края на своя полет??