Беше един от онези горещи летни дни, през които е трудно да си намериш каквото и да е занимание. Тъй като не съм от хората, които обичат да стоят дълго на едно място, размишлявах усилено как да разнообразя очертаващия се скучен следобед.
Трудно ми беше да измисля каквото и е да е вълнуващо, спиращо дъха изпитание, затова просто тръгнах към вратата и реших да вървя, накъдето сметна за добре. Разбира се, опасността да завали през този горещ, безоблачен ден не биваше да бъде пренебрегвана и за да се проявя като изключително съобразителен човек, взех своя любим чадър и продължих натам, накъде очевидно отивах.
Разтворих чадъра, все пак трябваше да има някаква полза от него, и тръгнах по пустата улица. Малкото хора, които засякох, ме гледаха смаяно, но аз бях потънал в дълбоки размишления за това колко лошо нещо е скуката, че едва ги забелязвах. Умирах си да направя нещо, с което да бъда запомнен, и дълго след това името ми да бъде споменавано от уста на уста. Уви, досега не ми се бе отдала ...