Едва ли подът в тази съвсем обикновена стая е бил докосван от по-нежни крака от тези на Катрина. Малките ù, бели крака стъпваха по пода в стаята , обзаведена само с едно огледало и един диван, те описваха грациозни кръгове. Красивото тяло обикаляше стаята и се мяташе във въздуха, правейки пируети. Краката ù я отнасяха във въздуха, някъде далеч от всичко земно, отнасяха я в свят на безтегловност и в свят на хармония и лекота. Всичко беше прекрасно, танцувайки! Всичко беше прекрасно щом стъпеше на палци и отлепеше пета от твърдата повърхност. Отлепяше се от гравитацията и се отскубваше от изначалната земя, поглеждайки към прозрачен, неизследван свят. Свят, където си себе си; свят, където е престъпление да си друг. Само тук беше себе си. Отваряше крака, разпереше ръце, политайки в танца, тя беше себе си.
Това занимание беше далеч от ежедневието ù. То беше нещо извънредно, нещо рядко и специално заради редкостта и стойността си. Сивостта, населяваща сърцето и дома ù, я обгръщаше в студенит ...