5 feb 2009, 23:32

Помниш ли

  Prosa » Cartas
1.3K 0 1
1 мин за четене

Днес се събудих, а леглото до мен беше празно.
Помниш ли, че беше обещал никога да не оставам сама...

Днес посрещнах изгрева, обгърната от спомени.
Помниш ли как, сгушена в прегръдките ти, гледахме раждането на деня...

Днес те търсих в капката роса.
Помниш ли, че казваше, че всяко цвете носи моя аромат...

Днес дъждът се сля с моите сълзи и бавно се превърна в буря.
Помниш ли как ме целуваше под дъждовните капки..
.

Днес Слънцето изгря, но този път не носеше надежда.
Помниш ли как ме галеше по-нежно и от слънчев лъч...

Днес поисках да избягам, да се скрия от света.
Помниш ли, че беше силата, която ме крепеше...

Днес преборих поредния си страх.
Помниш ли как казваше, че винаги ще си до мен...

Днес гледах залеза, изпълнена с тъга.
Помниш ли, че изпращайки Слънцето, ти ми подари сърцето си...

Днес дълго гледах Луната.
Помниш ли... за мен блестеше като твоите очи...

Днес заспах самотна, сгушена в тъга.
Помниш ли, че всяка вечер ми казваше "Обичам те"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...