Помниш ли

Днес се събудих, а леглото до мен беше празно.
Помниш ли, че беше обещал никога да не оставам сама...

Днес посрещнах изгрева, обгърната от спомени.
Помниш ли как, сгушена в прегръдките ти, гледахме раждането на деня...

Днес те търсих в капката роса.
Помниш ли, че казваше, че всяко цвете носи моя аромат...

Днес дъждът се сля с моите сълзи и бавно се превърна в буря.
Помниш ли как ме целуваше под дъждовните капки...

Днес Слънцето изгря, но този път не носеше надежда.
Помниш ли как ме галеше по-нежно и от слънчев лъч...

Днес поисках да избягам, да се скрия от света.
Помниш ли, че беше силата, която ме крепеше...

Днес преборих поредния си страх.
Помниш ли как казваше, че винаги ще си до мен...

Днес гледах залеза, изпълнена с тъга.
Помниш ли, че изпращайки Слънцето, ти ми подари сърцето си...

Днес дълго гледах Луната.
Помниш ли... за мен блестеше като твоите очи...

Днес заспах самотна, сгушена в тъга.
Помниш ли, че всяка вечер ми казваше "Обичам те"...