Лято. Жега. По обяд – глад. Ами сега?! Дали да не хапна на "Чифлика"?! Доводите да избера тая кръчма са: 1. Вкусна храна, 2. Бързо обслужване и не на последно място, паркинга пред кръчмата е сенчест (автомобила е черен и за половин час на слънце докато трае обяда , така ще се нагрее, че по добре да съм си гладен, ама да съм си на хладно. Решено обяда ще е в "Чифлика"!.
Влизам в улицата и греда, паркинга е пълен. Викам си ще врътна едно кръгче и все ще се освободи едно местенце (оптимист съм просто). Врътвам второ кръгче и пак греда, а от вътре коремчето ми като буден пролетариат крещи: "Искам миш-маааааш!". Не се решавам на трето кръгче. Паркирам през три улици на слънце. Пешком до кръчмата. Пристигам и - "О небеса!" свободно паркомясто под най кичестия кестен. Отивам при служителката на "Паркинги и гаражи" и с усмивка и казвам:
- Добър ден госпожо! Много се извинявам! Мога ли да ви помоля за нещо!
- Кажете господине! - с тон на старшина от БА (Българска Армия) казва тя.
- Мога ли да з ...