Беше тъмна, студена и безперспективна декемврийска вечер. Способният, но недооценен инженер Ганев-около 35 годишен ерген, завършил като първенец на випуска МЕИ-София, стоеше пред портала на завода, останал един от малкото неприватизирани и изтърбушени предприятия от времето на омразния соц. Смяната се оказа тежка, имаше авария и Ганев беше уморен, мръсен, небръснат, гладен и озлобен.
Новогодишните празници наближаваха и инженер Ганев се чудеше как и с какво да ги посрещне. Реши да не чака вмирисания и раздрънкан автобус, а да се прибере на автостоп. Така щеше и да спести някои лев от скромната заплата.
Вдигна ръка срещу преминаващите автомобили, но никой не спираше.
Изневиделица обаче, пред него спря луксозен джип с ослепителна блондинка в него.
Ама аз не махам на Вас, а на колегата отсреща...изломоти смутено Ганев.
Нищо, нищо, няма значение, качвайте се! Ще Ви закарам отговори блондинката.
Но пътьом ще се позабавим - имам уговорка с една приятелка да я взема...
Ганев внимателно пропъл ...