Беше тъмна, студена и безперспективна декемврийска вечер. Способният, но недооценен инженер Ганев-около 35 годишен ерген, завършил като първенец на випуска МЕИ-София, стоеше пред портала на завода, останал един от малкото неприватизирани и изтърбушени предприятия от времето на омразния соц. Смяната се оказа тежка, имаше авария и Ганев беше уморен, мръсен, небръснат, гладен и озлобен.
Новогодишните празници наближаваха и инженер Ганев се чудеше как и с какво да ги посрещне. Реши да не чака вмирисания и раздрънкан автобус, а да се прибере на автостоп. Така щеше и да спести някои лев от скромната заплата.
Вдигна ръка срещу преминаващите автомобили, но никой не спираше.
Изневиделица обаче, пред него спря луксозен джип с ослепителна блондинка в него.
Ганев внимателно пропълзя на предната седалка, вадейки мръсна носна кърпа от прокъсания джоб на непраното от години яке с омазнена яка и притихна.
Приятелката се оказа още по-ослепителна брюнетка, чуруликаща като шарена пойна птичка...
По пътя двете девойки спряха в луксозни магазини и накупиха скъпи маркови питета, цигари, мезета и каквото се сетите. Брюнетката изчурулика - не ми се пие в колата. Кажете адреса и да отидем у вас, уважаеми..
Ганев измънка с половин уста адреса, с уговорката, че не е подготвен за неочаквани посещения...
Пристигнаха пред разкапаната панелка с опикан и вмирисан на запръжка и кисело зеле вход, Ганев понесе торбите с покупките...
-Ъъъъ, Ама то асансьора от години не работи, ще трябва да се качваме пеша...мрънкаше виновно той..
-Нищо, нищо, стълбите са полезни за фигурата, чуруликаха дамите, чаткайки с токчета по клеясалите, немити от години стъпала, докато Ганев с треперещи от вълнение ръце отключваше паянтовата картонена врата на боксониерата. Боксониерката беше преживяла и по-добри времена, но с напредването на годините беше придобила романтичния и неповторим вид на дупка на язовец...
И така...
Купонът започна спокойно по всички правила, после се развихри, прерастна в необуздана оргия, която завърши с нектролируема шведска тройка...
В ранното утро двете приятелки залитайки се качиха в луксозното возило и отпрашиха в неизвестна посока под зоркия поглед на вдовицата от партера, изпълняваща отговорно и абсолютно доброволно и безкористно ролята на 24 часово видеонаблюдение на затрупания с боклуци периметър пред споменатия по-горе вход.
Омаломощеният инженер Ганев чисто гол остана да спи непробудно върху лекедисания и изтърбушен матрак. В интерес на истината, следва да се подчертае, че той не беше абсолютно гол. На десния му крак неизвестно защо имаше миризлив усукан прокъсан чорап, от чиято дупка стърчеше палецът му, с неизрязан нокът. На брадясалото му с гъста, четинеста прошарена брада лице беше застинала блажена усмивка.
След време двете приятелки, на един изискан коктейл, обсъждайки ежедневните битовизми, нови запознанства , емоционални преживявания и т.н. проведоха следния диалог-
-Миличка, не ти ли омръзнаха всички тези коктейли, светски събития и презентации? Винаги все едно и също, винаги все едни и същи политици, банкери, псевдоинтелектуалци, журналисти и известни спортисти...
-Омръзнаха ми и още как...нищо ново под Слънцето. С тези мазни и самодоволни физиономии! А и нахални навлеци колкото искаш...
- Да вземем да се обадим на инженер Ганев? А? Помниш ли го? Какво ще кажеш??
-Помня го, как да не помня! Истински мъж! Стабилен, земен, непретенциозен, възпитан и отговорен! Няма вече такива, а ако има много трудно ги откриваш...Почти невъзможно! Ама той едва ли ще си спомни за нас...
-Ще си спомни, как няма да си спомни! Аз ще го подсетя! Ама няма да ходим в боксониерата му! Запазила съм за уикенда луксозен ВИП апартамент в скъп хотел със СПА, сауна, масаж и всички екстри.
И дано няма от навлеците...
Само Ганев да си вдигне телефона....
© Dimitar Ikimov All rights reserved.