Събрали сме се по случай диамантената сватба на прабаба и прадядо Винаги съм си мислел, че тя е била точно на 14 февруари по някакво съвсем случайно стечение на обстоятелствата. Преди години не намирах нищо странно в това, че прабаба ни се казва Валентина, а прадядо ми Трифон. Обясняваха ми, че той носи това странно за мен име защото е роден - на 14 Февруари. Ама тогава когато в него ден се е празнувал свети Трифон Зарезан. Дето казват - направо си е дошъл с името.

То си бе от ясно по ясно, че в днешни дни с тези имена няма как да не ги подкачаме на тази тема. След първата наздравица започват умувания около рецептата на този толкова успешен шестдесетгодишен брачен маратон.

Бяха изразени няколко становища.

Но основните предположения за здравината на тяхната брачна сага все гравитираше около някакъв вид пророческа умишленост. Или пък в някакво си нарочно вплитане на въпросните факти, като имената на светеца на виното с онзи другия на влюбените. Е разбира се както и конкретната дата на венчавката.

Тук обаче веднага възникна контрата, че Свети Валентин е католически религиозен празник, а не ортодоксален. Но пък се появи и мнение, как все таки е християнски. И Трифони и Валентин като реално съществуващи личности са погинали от Римски меч в саможертва защитавайки учението на Христа. Значи все пак има някаква логика в това те католиците и протестантите като християни също да започнат да празнуват нашия 11 май на светите братя Кирил и Меодий. А в жест на реципрочност ние техния свети Валентин. Отколкото обратното. Взаимно да неглижираме християнските си свети хора и да се ежим един срещу друг. Или пък недай си Боже да започнем да се избиваме както правят католици и протестанти.

Дядо слуша, слуша нашите настървени теологични пререкания. Накрая силно почука с лъжицата по чинията. Намести си слуховия апарат. Поклати отрицателно глава и отсече:

- Ба деца я престанете с вашите небивалици! Кво ти нарочно! Няма таквози нещо. По простичка беше раб’тата. Надума’аме са двете фамилии да спестим некой грош. И наедно да спретнем обща гюрултия и за венчавката, па и за рождения и имения ми ден. Пък харчлъка де щеше да иде по това аз да ги отпразнувам отделно нашите са разбра’а със сватовете да го донадят към зестрата за баба ви. Сиреч на тъста да го уручат. Че тъй де. Та за туй и сватбуване и имен, и рожден ден го сторихме на 14 Февруари. И сега кат ва гледам ка’ са препирате за този някакъв си свети Валентин… Ма то тогива него го нямаше като знание. Камо ли като празник да сме го празнували. То това де вие младоците сеги го валентините е щот’ мноо зяпате по т’ва телвидение. И още и в тези ви умните слушалки и кампутри. Ама аз ша ви река следното. Тя таз измишльотина за Валентин не е от по нашите земи. На таз дата по Трифонов ден… И то по старию календарин у наше време за любов са не говореше… Само одииме лозето ‘а зарежем. Нали ви думам туй с тоз адаш на баба ви де я пишете неин съимненник, чак сеги попълзя при нази. Па ако искате да знаете ка с баба ви удържааме толкоз много лазарника - е за туй питайте нези. Може па тя нещо тайно да знахарства за либов. И аз нали не я шпиюнерам… Знаш ли я!? Тя е хитруша! Може и да пуща нещо по така либовчийско по гостбите – хили се предизвикателно стареца, бута баба по лакета и си рови в купичката – Кажи им ма Вало. Тургаш ли нещо за дълголетна либов из манджите.

- Баа тургам. Врели некипели ги хортуваш ти сеги. Всичко си го праа ка’ отколе са го прайли дедите ни. Само дето отзарана наместо мляко в попарата тургам подгрято винце. Че нъл ставаме рано… И да ни се попостоплат малко душичките докат’ Райко юще не са йе показал над дуваря! Пък и цял живот млякото я за челядта, я за малките се го варда. В началото за нашите си дяца. После за униките. Па изот по посля за прауниките. Чи така. Нема ник’во знахарстване.

- Ама все пак казваш бабо истината за вашата дълга семейна любов е скрита в попарата с виното - така ли? – смее се едната брадчетка.

- Ааа ми миии… ! Знам ли ка е точно я?! – смее баба с глас – Язе на дедо ви много му аресвам виното. Може щото от понеже той с такива голема либов го приготва, че нема ка’ чиляк да го не заобича. Ти само кат’ го видиш колко пътя оди да шепти на джибрите… И ка’ ги гали тез бъчоне… Либов на сърце да ти припадне. Ама язе и за туй за назе си тургам в попарата от него – от виното я. И мно’о си я ‘аресвам язе така подсилена с вино от любов сторено. Па за дедо ви от де да знам как е? Ей го де ви го! Питайте си него…

- Стига ма Вало ко да ма питат… - стросва и се стареца - Кусам си я попарата ти и толкоз…

- Аааа! Не, не, не! – дърпа го за ръкава най-малкия от братчедите – Дядо Трифо без такива… Виж баба как си каза всичко. Давай сега теб да чуем…

- Мен да ме чуете ли? Чи за кво?

- Я, я, я! – побутва го от другата страна една друга братовчедка - Не се прави сега на неразбрал. Кажи за попарата, как е при теб работата…

- Ми кво да ви кажа я! То и язе на мене много арно ми ста’а га я гледам баба ви ка’ меси ‘леба – криви си каскета дядо и се подхилква под мустак – Щото тя баба ви нивгаш с купешки леб попара не ми йе сторвала. Ама пък то кат’ я гледаш ка е запретнала ръкавя… И ка’ с либов го меси това тесто топлото… Ча на душицата ти жега да и стане… И кат знаеш че всита таз либов е надробена после унутря у копанката… То ка’ да не та полази обичта около таквази закуска обичлива я. Иначе га одим у кръсниковците техната попара простее. Па било то и че и с мазно мляко да е… Ами па не ми се нрави – и то ич биля. Ма виж онаа на баба ви с месения на ръка леб па и с мойто винце… Ехее…! Те т’ва друга раб’та си е съвсем. Щото то аз иначе ко йе голо йедене сиреч без леб пра’ен с мерак… Не, не, не! Аз по такива постни от към либовен вътък гозби мерак нивгаш съм нямал. Чи може и там нейде да е истината значик за дългата наша дружба!

- Къде там нейде бе дядо?

- Ми как де? Тама нейде насред попарата сторена от виното правено с обичлив мерак и тази на насъщния месен па с такову. То аз за това искам да река… Че по аритметиките може и да не съм много на добре… Ма ‘се си мисла, как мои па от тези две либови идващи от моето вино и от бабаиния ви леб кат’ са надробат на сутрешна закускя… И кат’ са с’берат в едно йедене… И знаш ли я? Ко пречи тогива и такова да се получава - дълга обич. Ма да йе толкоз дълга… Че дължината и даже да мой да навърши половин век зер.