31 ene 2009, 22:21
Поредица репортажи - Пълнолуние
1 мин за четене
Пълнолуние
Натежала е луната... И е поредното извинение за моето безсъние... Тази картина ме стимулира да си представям какво ли не, докато сънят ми се мае със своята игра на криеница... Но тя се оказва приказно видение, в сравнение с принудителното озвучаване на нощната тишина. Включва се тревожно аларма на кола. Отначало си казвам, че ще минат 10-тина минути и собственикът ще излезе да погали драгоценното си возило. Изтичат крещящите минутки и... ни собственик, ни дявол... Започват да се подават по балконите сънени и не толкова сънени обитатели на панелките ни. Някой подсвирква, друг е по-малко въздържан и показва колко богат е българският език на цветущи изрази с вулгарна тематика... Включва се и неизвестна за мен фолк-певица, сигурно да заглуши общата глъчка. Някои по-предприемчиви слизат да предоставят услугите си и на място да помогнат... Наобикалят ревящото БМВ и обсъждат собственика... Да не би да не си е вкъщи, да не си е взел приспивателно, да не му се е случило нещо... или пък – да е решил да калява нервите си!!! А може би да дразни задружните съседи! И как всъщност се е задействала гръмогласницата – не, няма следи от взлом... Котка немирница ще да е минавала тъдява... За разлика от автоалармата му, домашната система отговаря с тишина... Следват предложения – да извикат полиция, не – по-добре Бърза помощ... И кучета вече реагират с подобаващо лаене и ръмжене... Ако си поръчвам театрална постановка на живо, едва ли така ще се улисвам в толкова последователни наблюдения... Но пък записвам за всички любопитни с нужното настървение... Вземат все пак решение по типично български почин. И се появява услужлив чичко със шперц (специален, може би...) И пред свидетели прецизно се справя с предната врата... Настъпва мечтаната тишина и доволни, всички се разотиват да наблюдават зад пердетата дали ще се появи собственикът или някой друг, докато самотната луна най-невъзмутимо огрява коли, блокове и тихи улички... И пречи на нормалните хора да спят...
© П.Петрова
Натежала е луната... И е поредното извинение за моето безсъние... Тази картина ме стимулира да си представям какво ли не, докато сънят ми се мае със своята игра на криеница... Но тя се оказва приказно видение, в сравнение с принудителното озвучаване на нощната тишина. Включва се тревожно аларма на кола. Отначало си казвам, че ще минат 10-тина минути и собственикът ще излезе да погали драгоценното си возило. Изтичат крещящите минутки и... ни собственик, ни дявол... Започват да се подават по балконите сънени и не толкова сънени обитатели на панелките ни. Някой подсвирква, друг е по-малко въздържан и показва колко богат е българският език на цветущи изрази с вулгарна тематика... Включва се и неизвестна за мен фолк-певица, сигурно да заглуши общата глъчка. Някои по-предприемчиви слизат да предоставят услугите си и на място да помогнат... Наобикалят ревящото БМВ и обсъждат собственика... Да не би да не си е вкъщи, да не си е взел приспивателно, да не му се е случило нещо... или пък – да е решил да калява нервите си!!! А може би да дразни задружните съседи! И как всъщност се е задействала гръмогласницата – не, няма следи от взлом... Котка немирница ще да е минавала тъдява... За разлика от автоалармата му, домашната система отговаря с тишина... Следват предложения – да извикат полиция, не – по-добре Бърза помощ... И кучета вече реагират с подобаващо лаене и ръмжене... Ако си поръчвам театрална постановка на живо, едва ли така ще се улисвам в толкова последователни наблюдения... Но пък записвам за всички любопитни с нужното настървение... Вземат все пак решение по типично български почин. И се появява услужлив чичко със шперц (специален, може би...) И пред свидетели прецизно се справя с предната врата... Настъпва мечтаната тишина и доволни, всички се разотиват да наблюдават зад пердетата дали ще се появи собственикът или някой друг, докато самотната луна най-невъзмутимо огрява коли, блокове и тихи улички... И пречи на нормалните хора да спят...
© П.Петрова
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Какво ли не се прави заради мечтаната тишина, а луната си гледа, гледа...Пълна, празна, все гледа, добре, че не може да разказва...
-
чичкото със шперца е спеца,
ама луната си е безсилна пред балканския синдром. -
Точно в случая горката луна е невинна за безсънието ти... Макар че и при идеална тишина няма никаква гаранция, че ще заспиш при пълна луна
Лека нощ, Павли! -
Павлина, ти владееш словото отлично и от една незначителна нощна картина правиш поетично - философски изводи или нещо повече... Радвам се за теб и пътеката избрана от теб все повече ще се разширява, защото имаш верния усет на творец. Пълнолуние и нещо още...
-
Българска реалност!
Описала си я чудесно, Павли! -
Привет! Дали има наистина нощна тишина? "Нощите и дните ни се сливат, в тях потъваме неуливимо, а кръглата тъжна луна, само тя е свидетел на неоправданата ни суета..." Де да беще само алармата, но.... Поздрави!
-
Ами като беше модата на пиратките? ЕХААААА!...
БУУУМ!!! Пиуиуиуиуиуиуи....
Бум!!! Пиуиуиуиуиуи... -
Една кола, една аларма?! Е, много сте капризни!!! Когато излезнаха на мода алармичките, по двайсет и то всяка вечер. И не случайно, мисля, че ги проверяваха и им се радваха собствениците. И ние, разбира се. Толкова се радвахме, че някоя вечер, ако нямаше озвучаване си мислехме че сме умряли малко. Ах, колко хубаво е да си жив!
-
Интересен случай.
Интересно описан.
Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
