Тези дни в медиите се зашумя около това, че видите ли трябвало, в района на Народния театър "Иван Вазов", да бъде издигнат паметник на покойния актьор Стефан Данаилов - лека му пръст. Нямам нищо против личността на Стефан Данаилов - човек с леви убеждения - един от многото верни синове на Партията Майка - пребоядисала се до неузнаваемост и продължила да съществува по Вазовите думи "под вънкашност чужда и под име ново". Дори само този факт, че той не реагира на партийната мимикрия е предостатъчен, за да си дадем ясно сметка за морала на другаря Данаилов, един от онези люде - удобно разположени като километражни камъни на всеки километър "от Ванкувър до Владивосток" /думи на експартийния лидер Жан Виденов/. Но не това е главното. Ясно е, че зад инициативата за издигане на паметник на покойния актьор стоят комунисти, за които той остана последното раздрано Самарско знаме, което би могло да им влезе в употреба. Лошото в цялата работа е, че Стефан Данаилов като актьорско майсторство отстъпв ...