Поредното комунистическо безумие
Тези дни в медиите се зашумя около това, че видите ли трябвало, в района на Народния театър "Иван Вазов", да бъде издигнат паметник на покойния актьор Стефан Данаилов - лека му пръст. Нямам нищо против личността на Стефан Данаилов - човек с леви убеждения - един от многото верни синове на Партията Майка - пребоядисала се до неузнаваемост и продължила да съществува по Вазовите думи "под вънкашност чужда и под име ново". Дори само този факт, че той не реагира на партийната мимикрия е предостатъчен, за да си дадем ясно сметка за морала на другаря Данаилов, един от онези люде - удобно разположени като километражни камъни на всеки километър "от Ванкувър до Владивосток" /думи на експартийния лидер Жан Виденов/. Но не това е главното. Ясно е, че зад инициативата за издигане на паметник на покойния актьор стоят комунисти, за които той остана последното раздрано Самарско знаме, което би могло да им влезе в употреба. Лошото в цялата работа е, че Стефан Данаилов като актьорско майсторство отстъпваше на редица други български актьори. Ще дам само някои примери: Тодор Колев, Наум Шопов, Николай Бинев, Андрей Чапразов, Георги Черкелов и etc. При това положение Стефан Данаилов следва да се нареди на една огромна опашка и да чака ред за паметник. Но какво да се прави - комунистите както винаги са с предимство - и преди и след 10 ноември 1989г. Вечна им памет!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Достойно аргументирана позиция, Младене! Подкрепям!
-
Блу, Спиро Киров, Ани - благодаря ви за коментарите!
(Ако бат Стефчо - лека му пръст, е бил велик актьор, то Корнелия Нинова е бъдещата мисис Уърлд!)
Благодаря ти за Любими, Ники Арт! -
Абсурди и намерения в едно!
Благодаря на Младен за позицията си! -
Здравейте Приятели!
А-бе, какво да се прави! Темата е малко деликатна, но ми се струва, че е от онези, по които не ни се дискутира, а трябва. Да, Стефан Данаилов е велик актьор, но се е доказал също така и като достоен преподавател и педагог. Неговите студенти го боготворят.
Нека има паметници на такива таланти!
Но има и други артисти. Нека не ги забравяме!
Мисля си, обаче - това за политическата нишка в подтекста. За жалост е истина. Всеки дърпа чергата от привилегии към себе си. Политиката се оказа мръсна игра, която носи много чисти пари, на възможно най-мръсните играчи. Нека си спомним онази велика фраза: "Изкуството ще спаси света". Демек - хората на изкуството не трябва да се цапат с политика. Също така си мисля, не - убеден съм, че трябва да загърбим тези политически простотии, защото не стига, че сме вече под 6 милиона, ами и трябва да се делим.
... -
След някоя и друга година може да започнат да издигат паметници на чалгаджийки, защото те са любимките на властимащите.
-
1. Асенчо, сърдечно ти благодаря, че постави този мой текст в Любими.
2. Акеми, трогнат съм и ти благодаря, че удостои с коментар този скромен текст. Всъщност споделеното от теб за Стоянка Мутафова - една отлична комедийна актриса, ме накара внезапно да осъзная, че всъщност Стефан Данаилов следва да бъде причислен към комедийните актьори заради трагично слабата му игра.
3. Хел, благодаря ти за точния и справедлив коментар. Заслугите на Стефан Данаилов и "високите му нива" се дължаха най-вече на това, че той стана кондуктор на трамвая, в който Станишев бе ватманът /припомням си един от предизборните клипове на БСП/.
4. Акеми, припомням, че преди време публиквах материал в Откровения, в който остро осъдих безобразието с паметника на американските летци. За жалост прословутото българско гъзолизничество няма граници.
Поздравявам всички вас с една специална песен!
https://www.youtube.com/watch?v=gOKynGiud54 -
Американските летци бомбардирали София с какво се отличиха, Хел? Ама ей на, има и техен паметник.
-
Издигането на паметник изисква особени постижения в една или повече сфери. В този смисъл наистина не стана ясно какво точно изключително и вдъхновяващо е постигнал въпросния актьор, което да го е издигнало на пиедестал с поне няколко нива над останалите.
-
Лично на мен Стоянка Мутафова ми беше любимка, Бог да я прости. Даже каогато бях дете ни е гостувала няколко пъти, защото беше позната на една от бабите ми и майка ми. За нея също би трябвало да се помисли за паметник.
-
Благодаря ви за прекрасните коментари, Дани, Ани и Стойчо.
Лично за мен Стефан Данаилов /бог да го прости/ бе един много посредствен актьор от голямата червена партийна хранилка. Но, както е казано, за мъртвите или добро, или нищо. Но да му вдигнат чак паметник е вече прекалено! -
За хубост беше привлекателен манекен...
Но наистина си имаше и има още живи актьори, които дори не бяха партийно акламирани,но истински обичани от българските ценители на театралното и филмово изкуството.
Моят фаворит беше и си остава Иван Андонов--актьор,режисьор и художник.Бог да го прости!
Мисля че град Пловдив отчита големият талант на Иван Андонов.
Темата в която поставяш ребром въпроса за екстериора и културното пространство пред Народният театър,е актуален и за други градове и селищни системи в България.
Поздравления за написаното от теб, Младен! -
Интересно съждение,Младене.
С паметник или без,той не е между живите.
Не заемам позиция,нито трябва да пиша за личния му живот.
Достойно изразено мнение. -
Е, Младене, поздравявам те за този коментар, изключително точен!!! Едно към едно, същото си коментирахме снощи у дома! Защо не Апостол Карамитев? Дори един Парцалев е по-достоен от него! Да не говорим и за изцепките в личния му живот. Защото когато предлагаме една личност за подобна национална благодарност, то тя трябва да е чиста, морална. Няма как да нямаш морал в личния живот, пък да имаш в професионалния! Поздравления за написаното!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
