23 oct 2007, 15:20

поредното словоизлияние

  Prosa
1.4K 0 1
1 мин за четене
 

Всъщност не знам как да започна... След толкова болка, която преживях, изгубих вяра във всичко и всеки. И някой ще ми каже, че нямам право да се оплаквам и че за 17 години не може да съм преживяла чак пък толкова, че да загубя надежда и вяра, но аз просто така го чувствам. Не обичам да плача пред някого, защото за мен сълзите са признак на слабост, а желая в очите на другите да съм силна, но се случи на скоро да заплача и пред приятелите си, просто не издържах, не спирах да плача по цял ден... ето сега разкривам колко съм слаба, защото за мен вече нищо няма значение. За какво ми е сила, за какво ми е гордост... изобщо понякога се чудя за какво живея. И май сама съм си виновна...поне така ми казват. Вече започвам да вярвам, че проблемът наистина е в мен. Натоварвам ли с нещо другите, къде греша... Толкова много ли искам - само нечия ръка, която винаги ще ми помогне да се изправя, когато животът ме спъне... Някой ще попита „Ми ти приятели нямаш ли?". Вярно е, че винаги е имало хора,  които да ми помогнат в лошите моменти, които да ми подадат ръка, но може и да прозвучи нахално, но тая ръка, дето аз очаквам да ми подадат, е друга, по-специална, различна... единствена за мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сълзите ти не са израз на слабост ,а на искреност. Не търси вината в себе си. Не може само един да е виновен.Знам че ще намериш ръката ,която търсиш.

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...