23 окт. 2007 г., 15:20

поредното словоизлияние

1.4K 0 1
1 мин за четене
 

Всъщност не знам как да започна... След толкова болка, която преживях, изгубих вяра във всичко и всеки. И някой ще ми каже, че нямам право да се оплаквам и че за 17 години не може да съм преживяла чак пък толкова, че да загубя надежда и вяра, но аз просто така го чувствам. Не обичам да плача пред някого, защото за мен сълзите са признак на слабост, а желая в очите на другите да съм силна, но се случи на скоро да заплача и пред приятелите си, просто не издържах, не спирах да плача по цял ден... ето сега разкривам колко съм слаба, защото за мен вече нищо няма значение. За какво ми е сила, за какво ми е гордост... изобщо понякога се чудя за какво живея. И май сама съм си виновна...поне така ми казват. Вече започвам да вярвам, че проблемът наистина е в мен. Натоварвам ли с нещо другите, къде греша... Толкова много ли искам - само нечия ръка, която винаги ще ми помогне да се изправя, когато животът ме спъне... Някой ще попита „Ми ти приятели нямаш ли?". Вярно е, че винаги е имало хора,  които да ми помогнат в лошите моменти, които да ми подадат ръка, но може и да прозвучи нахално, но тая ръка, дето аз очаквам да ми подадат, е друга, по-специална, различна... единствена за мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сълзите ти не са израз на слабост ,а на искреност. Не търси вината в себе си. Не може само един да е виновен.Знам че ще намериш ръката ,която търсиш.

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...