24.11.2008
Искаше да го нарисува...
Хвана четката и започна да шари по платното...
В главата й звучеше до безумие познатият рефрен:
„Ти никога няма знаеш, че не мога да те преживея,
ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея,
ти никога няма да знаеш, че душата плаче и стене,
ти никога няма да знаеш..."
Да, той никога нямаше да разбере какво тя чувстваше към него в последните няколко месеца, нямаше да разбере чистото и искрено приятелство, което живееше в душата й и което тя толкова много искаше да му подари.
Четката все така шареше по платното, а боите се превръщаха в лицето на скъпия за нея човек. Тя беше прекарала последните няколко седмици мислейки, с какво беше сгрешила, за да го накара толкова бързо да се отдръпне и да загърби приятелството й... И днес също не спираше да мисли и да анализира... задаваше си хиляди въпроси, на някои от тях дори не можеше да отговори... знаеше само едно - винаги беше желала най- доброто за този човек, но явно той не я беше разбрал...
Остави ...