Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 4: Писмото
Гълъбът летеше нагоре към небето. Не спираше, въпреки че се издигаше много нависоко. Продължаваше въпреки облаците, които се появяваха. Сякаш искаше да премине в друг свят. Не спираше, летеше. Все нагоре. А горите и поляните долу вече бяха мънички, едва забележими. Виждаха се само облаците вече. И синьото, безкрайно, обширно небе. Светлината на Слънцето топлеше все повече. Сякаш наблизо се разхождаше самото слънце.
Чуваха се звънливи звуци, песни и мелодии. Бяха момичешки гласове.
Гълъбът продължаваше през облаците, докато внезапно започнаха да се появяват дървета, цветни градини, поляни със зелена трева, пътеки и много различни момичета, облечени в красиви бели ризи. Бяха с дълги светли коси, повечето имаха нежни крилца на гърба си, които едва се забелязваха, а други бяха с пелерини от също толкова лека и нежна материя, като ризите им.
И тогава гълъбът кацна на един свободен клон от голямото дърво с множеството накацали вече гълъби, ...