13 mar 2011, 14:34

Последна песен...

  Prosa » Otros
743 0 0
1 мин за четене

 Последни 10 минути до изгряващото утре... Ритмично сънят ме поглъща и ме носи към притихналото ми легло. Последна песен с последни откоси от любимите ми ноти – тези с пълнеж от замечтаност... Последна глътка вода от минералните капки, изпълващи пластмасова обвивка от литър и половина. Последни 5 минути до изгряващото „утре”... Последната песен се повтаря за последно още веднъж. Последната глътка се оказа предпоследна, водеща до истински последната такава... Отпих последното количество минерални капки и ги задържах максимално дълго в своята уста. Преглътнах на няколко пъти и притворих блажено очи... Сам съм, но не напълно... Сам съм, но не и самотен. Последни секунди до изгряващото „утре”...

 Вече е „утре”, а последната песен затихна, заедно с отпитите последни минерални капки. Капки, капки, капки дъжд потекоха навън, акомпанирани от лек далечен тътен на току що родена светкавица... Нова природна песен замести нотите с пълнеж от замечтаност. Потръпнах в умиление – „Тази песен съм я чувал и преди, но рядко съм се заслушвал в нея.”- казах си аз. Песента на природата... Нека тя да е последна за днес, утре и другиден. Трябва да ставам и да се запътя към притихналото си легло. Продължавам да бъда носен от проливната песен на дъжда. Тя е навсякъде – навън и вътре в мен. Проливната песен без начало и край... Последната дума на дъждовните капки…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алексей Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...