Последни 10 минути до изгряващото утре... Ритмично сънят ме поглъща и ме носи към притихналото ми легло. Последна песен с последни откоси от любимите ми ноти – тези с пълнеж от замечтаност... Последна глътка вода от минералните капки, изпълващи пластмасова обвивка от литър и половина. Последни 5 минути до изгряващото „утре”... Последната песен се повтаря за последно още веднъж. Последната глътка се оказа предпоследна, водеща до истински последната такава... Отпих последното количество минерални капки и ги задържах максимално дълго в своята уста. Преглътнах на няколко пъти и притворих блажено очи... Сам съм, но не напълно... Сам съм, но не и самотен. Последни секунди до изгряващото „утре”...
Вече е „утре”, а последната песен затихна, заедно с отпитите последни минерални капки. Капки, капки, капки дъжд потекоха навън, акомпанирани от лек далечен тътен на току що родена светкавица... Нова природна песен замести нотите с пълнеж от замечтаност. Потръпнах в умиление – „Тази песен съм я чувал и преди, но рядко съм се заслушвал в нея.”- казах си аз. Песента на природата... Нека тя да е последна за днес, утре и другиден. Трябва да ставам и да се запътя към притихналото си легло. Продължавам да бъда носен от проливната песен на дъжда. Тя е навсякъде – навън и вътре в мен. Проливната песен без начало и край... Последната дума на дъждовните капки…
© Алексей Todos los derechos reservados