Вървях бавно и търсех с поглед едно усмихнато лице. Нощта отдавна бе завила с черната си пелерина заспиващите улици. Зад редките светещи прозорци самотни компании правеха равносметка на погребаните си надежди. Други давеха в чаши своята вяра за по-добра съдба.
Изморен трамвай бавно се приближи до спирката. Вторият вагон бе празен. Само пред средната врата лежеше едно малко пале на около 3-4 месеца. Бе вдигнало глава и гледаше нагоре през стъклата. При появата ми то изобщо не помръдна глава и не промени позата си. Все едно бях невидим. Седнах малко зад него и започнах да го разглеждам. Окраската му бе нещо средно между немска овчарка и „улична подобрена”. Бе с вирнати уши и сравнително големи лапички. Личеше си, че някои от дедите му бяха от чиста порода. Изглеждаше сравнително чисто, въпреки лошото време през целия ден.
Следващите спирки бяха пусти и реших да го заговоря. Кученцето бавно обърна глава към мен и спокойно, но без какъвто и да е страх, се приближи. Поотърка се в крака ми и ...