ПОСЛЕДНИ ШЕСТ ДНИ ДО КОЛЕДА
Самотна урва. Под пухкавия сняг личат покриви. Тук някъде имаше село. Имаше… Пътят не е разриван. Няма дори пъртина. Пушек не се вие. Тук, там под белия юрган на снега се вижда някоя оглозгана от времето стена.
Бившето село се предава на природата и зимата. В миг пребягва тъмна сянка. Белка? Или лисица? Скрива се под снега на един храст и оставя само плитки дири. От голите салкъми се обажда гарван. Сам е.
Върви се мъчно по овразите и паланките заради дебелия сняг. И заради самотата, която е по-страшна от снега. Леден вятър замита самотните следи на странника, сякаш да го заблуди и да не му остави път за връщане. Но той продължава упорито пътя си, сякаш търси нещо. Какво търси? Спомена за весели балканджии и ревящи прасета… Бездънни бурета с вино и неспирен смях… Буйни огнища и веселба, някога тук, в селото, което сега е умряло. Той продължава своя път през непроходимите пътеки и през времето.
Назад, към своята младост и веселото време, към онова, което никог ...