20.12.2016 г., 12:50 ч.

Последни шест дни до коледа 

  Проза » Разкази
1229 2 6
1 мин за четене

ПОСЛЕДНИ ШЕСТ ДНИ ДО КОЛЕДА

 

Самотна урва. Под пухкавия сняг личат покриви. Тук някъде имаше село. Имаше… Пътят не е разриван. Няма дори пъртина. Пушек не се вие. Тук, там под белия юрган на снега се вижда някоя оглозгана от времето стена.

 

Бившето село се предава на природата и зимата. В миг пребягва тъмна сянка. Белка? Или лисица? Скрива се под снега на един храст и оставя само плитки дири. От голите салкъми се обажда гарван. Сам е.

 

Върви се мъчно по овразите и паланките заради дебелия сняг. И заради самотата, която е по-страшна от снега. Леден вятър замита самотните следи на странника, сякаш да го заблуди и да не му остави път за връщане. Но той продължава упорито пътя си, сякаш търси нещо. Какво търси? Спомена за весели балканджии и ревящи прасета… Бездънни бурета с вино и неспирен смях… Буйни огнища и веселба, някога тук, в селото, което сега е умряло. Той продължава своя път през непроходимите пътеки и през времето.

 

Назад, към своята младост и веселото време, към онова, което никога няма да се върне. Към селото в снежната урва под димния комин на живота. Към оная топла къщица, дето я срещна нея и дето остави сърцето си.

 

А вятърът свири и само черният гарван му приглася.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • все едно видях Северозападна България... опустяла....с празни, порутени къщи, изоставени спирки, залостени училища и кооп-магазини със заковани прозорци....самота и тъга...
  • 😊
  • Благодаря на всички коментиращи за хубавите отзиви! Написаното е послеслов на един мой стар разказ:

    http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=101167

    Не знам защо, но винаги по това време на годината съм тъжен. Вероятно защото си отива още една година ...
  • Усетих мъката, плача на вятъра, грача на черния гарван... Хубав текст.
  • Тъжно, но истинско!!!
  • Пренесох се там и го усетих и вятъра,и студа,и снега...и тъгата.Разтърсваш:
    "Какво търси? Спомена за весели балканджии и ревящи прасета… Бездънни бурета с вино и неспирен смях… Буйни огнища и веселба, някога тук, в селото, което сега е умряло..."
Предложения
: ??:??