Последни шест дни до коледа

20.12.2016 г., 12:50 ч.

Проза » Разкази

1377 2 6

1 мин за четене

ПОСЛЕДНИ ШЕСТ ДНИ ДО КОЛЕДА

Самотна урва. Под пухкавия сняг личат покриви. Тук някъде имаше село. Имаше… Пътят не е разриван. Няма дори пъртина. Пушек не се вие. Тук, там под белия юрган на снега се вижда някоя оглозгана от времето стена.

Бившето село се предава на природата и зимата. В миг пребягва тъмна сянка. Белка? Или лисица? Скрива се под снега на един храст и оставя само плитки дири. От голите салкъми се обажда гарван. Сам е.

Върви се мъчно по овразите и паланките заради дебелия сняг. И заради самотата, която е по-страшна от снега. Леден вятър замита самотните следи на странника, сякаш да го заблуди и да не му остави път за връщане. Но той продължава упорито пътя си, сякаш търси нещо. Какво търси? Спомена за весели балканджии и ревящи прасета… Бездънни бурета с вино и неспирен смях… Буйни огнища и веселба, някога тук, в селото, което сега е умряло. Той продължава своя път през непроходимите пътеки и през времето.

Назад, към своята младост и веселото време, към онова, което никога няма да се върне. Към селото в снежната урва под димния комин на живота. Към оная топла къщица, дето я срещна нея и дето остави сърцето си.

А вятърът свири и само черният гарван му приглася.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

мона13 (Мона)

2017-06-02T00:43:52+03:00

все едно видях Северозападна България... опустяла....с празни, порутени къщи, изоставени спирки, залостени училища и кооп-магазини със заковани прозорци....самота и тъга...
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2017-05-10T22:55:04+03:00

😊
йеромонах (Атеист Грешников)

2016-12-21T08:08:03+02:00

Благодаря на всички коментиращи за хубавите отзиви! Написаното е послеслов на един мой стар разказ:

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=101167

Не знам защо, но винаги по това време на годината съм тъжен. Вероятно защото си отива още една година ...
Eia (Росица Танчева)

2016-12-20T20:05:36+02:00

Усетих мъката, плача на вятъра, грача на черния гарван... Хубав текст.
Звездичката (Ивелина каменова)

2016-12-20T14:51:31+02:00

Тъжно, но истинско!!!
Plevel (Силвия Илиева)

2016-12-20T14:49:30+02:00

Пренесох се там и го усетих и вятъра,и студа,и снега...и тъгата.Разтърсваш:
"Какво търси? Спомена за весели балканджии и ревящи прасета… Бездънни бурета с вино и неспирен смях… Буйни огнища и веселба, някога тук, в селото, което сега е умряло..."