29 mar 2018, 13:03

Последни трепети

  Prosa » Relatos
1.2K 0 1
1 мин за четене

Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа. 

          Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърдите ѝ, гледаше ръцете с изящни дълги пръсти на пианистка. Не си говореха, но днес беше първият ден на пролетта и сам не разбра как я попита:

          - Какво ще правиш след работа? 

          Някакво огънче блесна в очите ѝ и тя отговори предизвикателно: 

          - Ще чакам да ми дойдеш на гости... ...

          Като се прибираше я видя, че чака на спирката. Мълчаливо вървяха през целия път и когато тя отвори вратата на апартамента, един малчуган на две - три годинки като вихър се втурна и го прегърна през коленете. Баба му го хвана за ръка и го поведе към кухнята. После им донесе кафе. Още не бяха изпили кафето и бабата като се усмихваше заговорнически каза: 

          - В кухнята има още кафе и кекс. А ние отиваме в  парка.

          Още не се беше затворила вратата, тя протегна ръка и му свали очилата.  Ръцете и  бяха невероятно пъргави и нежни,  и докато се усети го съблече... 

          Тръгна си, не си допи кафето. На входа на блока видя, че малкия и баба му се прибират от парка. Малкият се втурна и го прегърна през колената. Гледаше го с големите си щастливи очи в които се виждаха две малки сълзички. 

          - Нали ще останеш. Всички идват и си отиват... 

          Той го вдигна, сложи го на раменете си и тръгна по стълбите нагоре...

          А бабата гледаше след тях онемяла... 


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аластор Todos los derechos reservados

Вдъхновено от "Първи трепети" на troia

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...