2 мин reading
Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа.
Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърдите ѝ, гледаше ръцете с изящни дълги пръсти на пианистка. Не си говореха, но днес беше първият ден на пролетта и сам не разбра как я попита:
- Какво ще правиш след работа?
Някакво огънче блесна в очите ѝ и тя отговори предизвикателно:
- Ще чакам да ми дойдеш на гости... ...
Като се прибираше я видя, че чака на спирката. Мълчаливо вървяха през целия път и когато тя отвори вратата на апартамента, един малчуган на две - три годинки като вихър се втурна и го прегърна през коленете. Баба му го хвана за ръка и го поведе към кухнята. После им донесе кафе. Още не бяха изпили кафето и бабата като се усмихваше заговорнически каза:
- В кухнята има още кафе и кекс. А ние отиваме в парка.
Още не се беше ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Вдъхновено от "Първи трепети" на troia