Последни трепети

Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа. 

          Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърдите ѝ, гледаше ръцете с изящни дълги пръсти на пианистка. Не си говореха, но днес беше първият ден на пролетта и сам не разбра как я попита:

          - Какво ще правиш след работа? 

          Някакво огънче блесна в очите ѝ и тя отговори предизвикателно: 

          - Ще чакам да ми дойдеш на гости... ...

          Като се прибираше я видя, че чака на спирката. Мълчаливо вървяха през целия път и когато тя отвори вратата на апартамента, един малчуган на две - три годинки като вихър се втурна и го прегърна през коленете. Баба му го хвана за ръка и го поведе към кухнята. После им донесе кафе. Още не бяха изпили кафето и бабата като се усмихваше заговорнически каза: 

          - В кухнята има още кафе и кекс. А ние отиваме в  парка.

          Още не се беше затворила вратата, тя протегна ръка и му свали очилата.  Ръцете и  бяха невероятно пъргави и нежни,  и докато се усети го съблече... 

          Тръгна си, не си допи кафето. На входа на блока видя, че малкия и баба му се прибират от парка. Малкият се втурна и го прегърна през колената. Гледаше го с големите си щастливи очи в които се виждаха две малки сълзички. 

          - Нали ще останеш. Всички идват и си отиват... 

          Той го вдигна, сложи го на раменете си и тръгна по стълбите нагоре...

          А бабата гледаше след тях онемяла...