Слънцето грееше кротко в есенния следобед, времето все още беше топло, но листата пъстрееха и тук-там вече окапваха. Далече, много далече напред се виждаха гърбовете на последната планина. Някъде оттам започваше тесния път към това място, който рядко биваше използван и още по-рядко можеше да бъде намерен. Мястото се намираше в безкрайна долина, лишена от дразнещото слуха суетно шумолене на живеещи наблизо хора.
Тук имаше малка къща с градина. Само една, единствена и издигната точно по средата на покритата с тишина и всемирен покой долина. В градината, без да бърза, работеше човек с неопределена възраст. Можеше да е на петдесет, можеше да е и на петстотин. Белите му дрехи се вееха свободно при движенията му, които бяха плавни и леки. Подравняваше от сутринта лехите и все по-често изваждаше някое изсъхнало растение. Поставяше го в стар плетен кош, който скоро щеше да се напълни.
Есенното слънце изпращаше най-доброто от себе си към градината, небето я поливаше с остатъци от летен дъжд и н ...