Дядо Стефан ставаше рано сутрин, толкова рано, че още петлите не кукуригаха. Днес се събуди по същото време. Стана погледна часовника си. Беше три и половина. „Пак е три и половина, все е толкова рано.” – Каза си той на ум. Стана и отиде до външната си тоалетна. Той имаше и вътре хубава нова баня с бяло гърне. Но навика, си е навик. Когато приключи с малката нужда се върна да си измие ръцете и си легна отново. Не му се спеше. Както всяка сутрин, той се въртеше в леглото си. Мъчеше се да заспи но без резултат. Това сутрешно безсъние му беше от както почина неговата скъпа съпруга баба Тонка. От тогава все се будеше в три и половина, беше точен като швейцарски часовник. Той много обичаше жена си. Но след като почина вече почти три години и половина, той много страдаше от факта, че беше сам. Самотата го погубваше. Oтново погледна часовника си. А той показваше само четири и петнадесет. „Офффф...” – Въздъхна той и пак се насочи към външният кенеф. Върна се отново в леглото и пак се опита да ...