Последният ден от лятото
Беше се смрачило, но едва ли щеше да вали. Не ми се седеше в къщи по сумрак!
– Махленски кучета, ескортиращи мъжът и жената ни усетиха и настървено се спуснаха към нас, вдигайки врява до небето! Знаех, че ще се размине само с лай и ръмжене , затова небрежно продължих, замислен над темата на разговорът, който беше неизбежен. Жената бе изостанала значително от компанионa си, в търсене нападалите орехи по земята, които събираше в торбичка. Със сигурност щяхме да обсъдим кучетата,които сега се гонеха неистово в кръг около мене... Така, покрай разходките ми с кучето се опознавах и със съседите. Бе суха, слаба може би над седемдесетте. Обратно на очакванията ми, тя не ме удостои с каквото и да е внимание, дори и с поглед независимо от врявата, придавайки си вид на изцяло обсебена от орехите....! Винаги става така.... Когато реша, че нещо ще се развие по един или друг начин, и почна да кроя тайни планове,то никога не става! Мъжът ме поздрави и бодро закрачи наравно с ...