6.10.2017 г., 10:35 ч.  

Последният ден от лятото 

  Проза » Разкази
786 0 0
2 мин за четене

Последният ден от лятото

 

Беше се смрачило, но едва ли щеше да вали. Не ми се седеше в къщи по сумрак!

– Махленски кучета, ескортиращи мъжът и жената ни усетиха и настървено се спуснаха към нас, вдигайки врява до небето! Знаех, че ще се размине само с лай и ръмжене , затова небрежно продължих, замислен над темата на разговорът, който беше неизбежен. Жената бе изостанала значително от компанионa си, в търсене нападалите орехи по земята, които събираше в торбичка. Със сигурност щяхме да обсъдим кучетата,които сега се гонеха неистово в кръг около мене... Така, покрай разходките ми с кучето се опознавах и със съседите. Бе суха, слаба може би над седемдесетте. Обратно на очакванията ми, тя не ме удостои с каквото и да е внимание, дори и с поглед независимо от врявата, придавайки си вид на изцяло обсебена от орехите....! Винаги става така.... Когато реша, че нещо ще се развие по един или друг начин, и почна да кроя тайни планове,то никога не става! Мъжът ме поздрави и бодро закрачи наравно с мене, сякаш бяхме стари познати.
– Не им се дава а?! – поде той –Аааа, то иначе е страхливо,но от срещите му с другите кучета разбра, че „най–добрата защита е нападението”!! – остроумно върнах топката... – ха ха – цъфна случайният ми придружител! Сякаш беше излязал от бирен фест в сърцето на Бавария... Едър, червендалест мъжага, с бузесто, мусткато лице и воднисто сини очи!Дали бабата му беше съпруга или майка?!И двата варианта бяха възможни... Кварталното калдаръмче свърши рязко в полето. – Приятна разходка – отсече внезапно той, което ми донесе облекчението на ненадейната свобода!! – Абе то…, май ще вали.... – смотолевих и нагазих енергично сухото поле. Сега усетих първите едри капки. Долу, в София, сивата дъждовна стена превземаше с лекота кварталите в щорма си към Витоша! Стана ясно, че нямаше да се размине и след кратко колебание реших да се прибирам. Кучето, предусетило намерението ми избърза с охота пред мене. От съседите нямаше и следа... Спуснах се по уличката между оградите, покрай строежа, после пътечката в шубрака към шосето, през моста на"Банишка река" Жана ме чакаше махайки опашка пред портата. Дойде си есента!

© Васил Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??