Започна от един камък, в който са сложили железен прът, служещ за зимна маркировка - тогава просто стърчащ в изсъхналите летни треви – на едно случайно и непретенциозно място за всеки преминаващ. За мен това място стана любимо и ще го помня до края на живота си, въпреки че друг човек едва ли някога му е обърнал внимание. Открита поляна с висока изсъхнала, жълта трева, през която минава пътека водеща към поредния връх. Безлично място, на фона на старите борови гори през които преминавахме, другите поляни с боровинкови храсти чакащи просто да се наведем и наберем от вкусните им плодове, падналите стволове и студените потоци, които трябваше да прескачаме и разкриващите се омайни гледки към безкрайното море от върхове на Родопите. Дори аз осъзнах, че поляната с изсъхналата трева е любимото ми място от прехода, едва когато я видях за втори път – на връщане. Тогава ме попита дали съм я разпознал и, че точно там съм сложил лепенки на стъпалата си на отиване. Защото като абсолютен аматьор на д ...