24 jul 2008, 5:55

Последвай ме...

  Prosa
1.6K 0 2
 

Последвай ме... Виждаш ли перлите по пътеката? Всяка се е скрила под избуялите зелени храсти. До една тръпнат в очакване да ме намериш. Само щом повдигнеш твърдите зелени листа пред теб се разкрива моята приказка. Искам да запомня твоето лице, отразено във всяка перла. Толкова нежно ги повдигаш и се взираш в тях- очакваш да видиш мен. Вместо това аз виждам теб. Защото всяка перла е продължение на зелените ми очи. Всяка перла е отронена сълза от сърцето ми.

Последвай ме... Аз ще ти покажа моята приказка. Тя започва там където е края на света. Огромни дървета, стигащи до слънцето- горди стожери на девствената земя от слънчевите лъчи. Всекидневна борба, в която единствен победител е винаги Слънцето. Тиха река, безбрежна сякаш, се прокрадва между тях. Ето тук съм... в реката. Усещам ръцете ти, когато ги потопяваш в мен, усещам жадните ти устни. Аз съм реката...

Последвай ме...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...