Последвай ме... Виждаш ли перлите по пътеката? Всяка се е скрила под избуялите зелени храсти. До една тръпнат в очакване да ме намериш. Само щом повдигнеш твърдите зелени листа пред теб се разкрива моята приказка. Искам да запомня твоето лице, отразено във всяка перла. Толкова нежно ги повдигаш и се взираш в тях- очакваш да видиш мен. Вместо това аз виждам теб. Защото всяка перла е продължение на зелените ми очи. Всяка перла е отронена сълза от сърцето ми.

Последвай ме... Аз ще ти покажа моята приказка. Тя започва там където е края на света. Огромни дървета, стигащи до слънцето- горди стожери на девствената земя от слънчевите лъчи. Всекидневна борба, в която единствен победител е винаги Слънцето. Тиха река, безбрежна сякаш, се прокрадва между тях. Ето тук съм... в реката. Усещам ръцете ти, когато ги потопяваш в мен, усещам жадните ти устни. Аз съм реката...

Последвай ме...