Слънцето настойчиво чукаше по клепачите ми, нагло облещено в прозореца на спалнята ми. Реших да не му обръщам внимание, а гръб, и наврях глава под възглавницата, която най-безцеремонно ме одра! Хванах малката черна гадина за врата и я зафучих през прозореца, право в злорадстващото лице на ухиленото слънце.
Изслушах с перверзно задоволство протяжния мяукащ звук, последван от едно кратко „туп” и станах рязко, за да започна деня бодро и с усмивка. Както може да се предположи, това беше огромна грешка от моя страна, тъй като проклетото слънце ме издебна подло и блесна брутално ярко право в кървясалите ми очи. Тази лукава маневра съвпадна с нечовешката болка, която проряза нещастната ми глава, разфасова мозъка ми на тънки филийки, всяка от които пулсираше нетърпимо. С неясно бълбукащо стенание се свих пак под завивките и зачаках главата ми да експлоадира.
За зла беда, тя реши да си остане на раменете ми и да продължи да ме боли зверски, така че аз се излазих като червей от леглото и се понесох със залитане към долния клон и кухнята. Там гадната котка вече се бе намъкнала обратно и се миеше с лапа зад ушите. Спогледахме се неприязнено. Тя, разбира се, не се трогна особено. И докато аз се опитвах да събера жалките болезнени остатъци от себе си и да ги споя с малко вчерашно студено кафе, котката продължи спокойно да си се ближе и да замисля пъклени планове как да ме изтезава при първа възможност. За жалост бе изпреварена от истеричната ми съседка, феята Гладиолина, която връхлетя в кухнята с цвърчащо-лигава песен и следвана от цял рояк синигерчета, червеношийки и всякакви други откачени хвъркати. Тук гадната ми котка Мърлоууууу прояви несвойствено за нея благородство, скочи рязко, захапа едно от врабчетата за врата и победоносно го замъкна в градината, където да му отдаде заслуженото. Цялата пърхаща менажерия бе обхваната от своевременна паника и бързичко се изнесе. За нещастие забрави да помъкне със себе си и префърцунената откачалка, която ги беше довела.
Гледах с нарастващо отчаяние как Гладиолина се върти като смахната, пеейки с пълно гърло лигави песнички и чистейки из кухнята ми с широки махове на лъскавата си бяла вълшебна пръчица. За момент ми се прищя да натикам същата тази пръчка в гърлото й, та да почне да бълва тикви из под ефирната си тумбеста розова рокличка. И докато аз се хилех зловещо на тази си идея и смучех гадното вчерашно кафе, прекрасната Гладиолина започна поредната си прекрасна лекция как всичко е прекрасно, и всички сме прекрасни и трябва по цял ден да седим на слънце, ухилени като сцепени тикви и да правим прекрасни неща. Тъкмо се канех не особено любезно да й обясня, че навярно от толкова седене на слънце е слънчасала и мозъкът й нацяло се е изпарил, когато с басово ръмжене нахълта най-огромният мечок, когото сте виждали. Всъщност той твърдеше, че е омагьосан принц, но според мен беше по-скоро преобразен руски казак, защото смучеше водка като смок. Пък и покрай нормалните мечки се въртят пчели, а покрай Принц Руди, както държеше да го наричаме, се носеше плътен облак мушички-винарки. Всъщност той ме докара до жалкото тазсутрешно състояние, понеже вчера ме хвана да обсъждаме на по чашка поредната му нещастна любов с поредната Златокоска (хич не му вървеше с блондинките напоследък). Гладиолина, надушила нова жертва, която да дави в словесния си поток, веднага предложи на Принц Руди да му стане фея-кръстница, да му направи рекламна кампания сред тукашните принцеси и изобщо да му направлява живота и да му разваля магията. Мечокът, които се беше тупнал тежко на единия стол и гледаше стреснато розовото торнадо, което си вихреше около него, при тези думи скочи и се развика, че не му трябват нито жени нито повече магии, защото и двете неща достатъчно са му объркали живота. Последните му думи ме заинтересуваха живо, защото по време на пиянските ни беседи не бях се сещала да питам какво точно му се е случило. Така че придърпах един стол до масата, махнах с моята вълшебна ръка към фурната, от където изскочи тава сладки, Гладиолина сипа кафето, което бе успяла да претопли и се заслушахме в поучителната история на големия мечок.
________________________________________________________________
Ако и вие искате да я чуете, ще трябва да почакате до следващата публикация. ;)
© Калина Градинарова Todos los derechos reservados