Беше мръсно и студено. Автобусът беше пълен с хора, още малко и щеше да се пръсне и всички да полетим нанякъде от ударната вълна. Стоях на последната седалка, слушах Моби и се бях зазяпала в момчето пред мен. Стоеше прав и също слушаше нещо. Миришеше на бира и цигари. Ръцете му бяха изцапани с мастило като моите... Някъде до мен малко дете се правеше, че свири на китара, някой му извика: "Стига с тая музика, наду ми главата", всички се усмихнаха. Обърнах се да видя дали момчето се усмихва, но вече го нямаше. И аз трябваше да слизам. Отивах към "Античния театър", там оставих една година и сега, от време на време ходя да си говоря с нея. Качвайки се, по стълбите си мислих: "Твърде много пуша." И за мое разочарование видях, че някой друг оставя миналото си на моето място. Седнах на парапета и запалих.
- Имаш ли цигара?
Подадох му една и казах:
- Май се видяхме в автобуса?!
- Може.
- Защо слезе толкова далече ?
- Исках да вървя по-дълго.
- Какво оставяш тук?
- Миналото.
- Цялото ли?!
- Да. ...