17 ene 2012, 20:30

Потребител

  Prosa
724 0 1
1 мин за четене

Най-после отвори врати първият горски мол. Собственикът - бобъра Станчо, смени три ченета и даде година от живота си, за да го построи. Днес можеше да въздъхне с облекчение - делото на живота му беше завършено, а стълпотворението - невиждано.  След тържествените речи Станчо прегриза лентата и реката от любопитни клиенти заля всички етажи. Като за първи ден промоциите бяха наистина щедри: килограм лешници струваше само три маргаритки, пет килограма - осем маргаритки. Имаше от сойка мляко: борови шишарки за супа; настъргана кора от дъб против кашлица; поларизони от кукувича прежда и така нататък, и така нататък. Всички купуваха като обезумели, а близката полянка с маргаритки за минути беше обрана до хумус.

 На щанда за зърна продавач беше щурецът. Бутайки пазарска количка, при него дойде мравката.

- Бабо мравке, где така?

- То е ясно - за зърна. Може ли кило и половина!

- Не може - ходи събирай от полето!    

- Ама...

- Няма "ама"! Всяка зима ти се моля за две шепи само, а ти все ме отпращаш. Сега ще си стоя тук, ще си свиря на гъдулката, а когато сняг забръска - хич няма да ми пука.

 Мравката си тръгна омърлушена, а щурецът тържествуваше. Вече беше потребител - нито му се налагаше да работи цяло лято на полето, нито да слуша досадни поуки през зимата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно!
    Но потребителят, днес, няма клиентска култура, нито поведение...Всичко е първо за физиологията...

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...