Потребител
Най-после отвори врати първият горски мол. Собственикът - бобъра Станчо, смени три ченета и даде година от живота си, за да го построи. Днес можеше да въздъхне с облекчение - делото на живота му беше завършено, а стълпотворението - невиждано. След тържествените речи Станчо прегриза лентата и реката от любопитни клиенти заля всички етажи. Като за първи ден промоциите бяха наистина щедри: килограм лешници струваше само три маргаритки, пет килограма - осем маргаритки. Имаше от сойка мляко: борови шишарки за супа; настъргана кора от дъб против кашлица; поларизони от кукувича прежда и така нататък, и така нататък. Всички купуваха като обезумели, а близката полянка с маргаритки за минути беше обрана до хумус.
На щанда за зърна продавач беше щурецът. Бутайки пазарска количка, при него дойде мравката.
- Бабо мравке, где така?
- То е ясно - за зърна. Може ли кило и половина!
- Не може - ходи събирай от полето!
- Ама...
- Няма "ама"! Всяка зима ти се моля за две шепи само, а ти все ме отпращаш. Сега ще си стоя тук, ще си свиря на гъдулката, а когато сняг забръска - хич няма да ми пука.
Мравката си тръгна омърлушена, а щурецът тържествуваше. Вече беше потребител - нито му се налагаше да работи цяло лято на полето, нито да слуша досадни поуки през зимата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени