10 mar 2025, 16:42  

 Пътешественик във времето,-Потресени

  Prosa » Otros
465 1 6

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

Увлечен в динамиката на събитията пропуснах годишнината от земетресението на 04.03 77г 

 

Аз го посрещнах в тоалетната. Като залюля, не намерих достатъчно основание да прекъсвам заниманията си. Водеше ме максимата, че в България всичко е посредствено, в земетресенията не могат да правят изключение. Имаше резервоар за вода над главата ми и той взе да плиска отгоре ми.Режим на водата ако някой си спомня! Поместих се докато спре. Виждаше се как под покривните греди се разковават и заковават.  Поутихна , та си довърших мисията. Като излязох, къщата беше празна, само Паисий стоеше под рамката на вратата с скръстени на гърдите ръце.Ерудит! Беше си приготвил ограмна раница  багаж, спортни обувки и томче стихове.( Чужди. Той почна да печати едва когато нямаше значение ,че дядо му лесничеят е гонил партизаните за бракониерство.) Обиколихме апартамента и надникнахме от един прозорец. Обитателите на 4 етажната сграда се бяха скупчили под покрива на пощата, облечени кой каквото успял а докопа. Взехме да ги уговаряме да не седят там. Ако тресне керемидите ще се посипят на главите им. Развих и теорията за Българската посредственост. Паисий  изложи теза, че оттук нататък само затихващи трусове може да има. Напразно!

Чак към полунощ се качиха квартирантите. Събрахме се на едно място да се опознаем. По някое време се изтърсиха сватбарите на Д. Природата не искаше да преживее този брак и беше направила опит да спаси женицата му. Те не ни дадоха думата: Земетресение и друг път е имало, ама такова пиене… Оказва се ,че като започва да тресе , келнерите избягали и гостите започнали да се самообслужват. Доста се бяха самообслужили , та и за нас донесоха. Не ми се мисли , кой е платил целия този масраф. Купонът напредваше с пълна сила а стопаните на апартаментите седяха на дъжда долу и се вслушваха в шумовете неспокойно. Последно преди да заспя, видях как една заклета лесбийка си поиска секс от услужливо момче, да не загине преди да опита с мъж!
Събудих се от крясъци убий го бе ! Убий го неговата мама! Селяните кооператори гонеха един безобиден алкохолик. На зазоряване те се престрашили да се приберат, и една булка поглежда през прозореца и вижда пияният да се облекчава от балкона в двора. Потресена изкрещява и се свърши тази работа с изгонването на всички студенти.Ние бяхме първите. Неизбежен като настъпването на Комунизма, аз взех да обяснявам на хазаина, каква глупост е да тичаш с бебе по незавършени стълби със стърчаща арматура. Той ме изслуша но стана червен като рак. Избухна:“ Лесно ви е на вас, нямате керемида над главата си , нито коте ни нищо. Ще се смеете и подигравате а!“ И ни изгони! Останалите собственици последваха примера му.

 Сега като чета спомени от спасители и пострадали, ми се изправя косата. Но тогава просто не ми се вярваше ,че може да загина млад. Сега съм сигурен, че няма как това да стане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Коруба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Десетки? Аз помня само това. После трябва в София да съм бил.
  • Помня го това първо за мен земетресение през 1977 г. Тогава бях почти дете на 15 години във Варна но няма да забравя, как земята бучеше. После преживях още десетки подобни в Горна Оряховица. Тогава Стражица се срина и доста хора останаха без домове. Почти винаги бях сама с децата, защото по стечение на обстоятелствата, съпругът ми военен, все беше наряд. Интересното е, че нито веднъж не изпаднах в паника, но се моля, никога повече да не се случва подобно нещо. Пред природата сме безсилни.
  • https://otkrovenia.com/bg/profile/ranrozar
    Млад си се женил!
  • Синът ни се роди на 15.01.77 година.
    Съпругата ми предложи премаляла от недоспиване и в това състояние уж люлее младенеца, пък кошчето започва само да си върши работата...
    За да не я стресирам в онова време, когато кучета вият, котки мяучат и кокошки кудкудякат изчаках да поутихне и като спряха ел.осветлението,естествено я събудих, за да й кажа какво люлее къщата.
    Дядо Станьо построил масивна сграда през 1940-та на стария век;и понеже бяхме на първия етаж в родното ми село Роза, изживяването беше повече уникално и романтично,за разлика от други градове и села в България,където имаше по-високи сгради.
  • PetarStoyanov (Petar stoyanov)
    Ние специално си бяхме за убиване. Признавам си!

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...